Украйна нанася големи щети на Русия с минимални разходи за Запада

Доналд Тръмп, който все още е само кандидат за президент на САЩ, може скоро да подари на приятеля си Владимир Путин победата в Украйна. Това би било невероятно, ако не бяхме свикнали с подобни идиотии, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Някой представял ли си е, преди появата на Тръмп, че човек, който се е опитал да отмени резултата от президентски избори, ще бъде кандидат на републиканците на следващите?

Миналия август администрацията на Байдън поиска от Конгреса да предостави средства за Украйна, помощ при бедствия и засилване на контрола по южната граница. Това целеше постигане на двупартийна подкрепа. Тръмп се противопостави, защото искаше да гарантира провала на Джо Байдън. Покорни на господаря си, републиканците в Сената отхвърлиха законопроекта. Но Сенатът в крайна сметка прие такъв, който ще предостави помощ на Украйна, Тайван, Израел и цивилните в Газа. След това обаче той заседна в Камарата на представителите. Това е така, защото пуделът на Тръмп, председателят Майк Джонсън, отказва да го подложи на гласуване, знаейки, че ще мине и изглежда страхувайки се, че Тръмп ще го накаже, като предотврати преизбирането му в Камарата през ноември. Както повечето силови лидери, Тръмп цени лоялността повече от всичко.

Както Ан Епълбаум от Atlantic отбеляза в скорошна статия, „За страничните наблюдатели тази реалност е объркваща, трудна за схващане и невъзможна за разбиране.“ Така си е. Но е жизненоважно да се опита, защото тя ни казва нещо дълбоко за събитията в страната, която е лидер на Запада след атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г.

Украйна удържа руската мечка в продължение на две героични години, въпреки че е превъзхождана по численост и оръжие. Героизмът на украинците е още по-забележителен от този на финландците през зимната война от 1939-40 г. срещу армиите на Сталин. Досега неуспешната война на Путин също така струва много на Русия. Според директора на ЦРУ Бил Бърнс „две трети от предвоенните запаси от руски танкове са унищожени, а прехвалената програма на Путин за военна модернизация, продължила десетилетия, се оказа куха“. Сър Родърик Лайн, бивш британски посланик в Русия, пише, че „западните оценки на руските загуби, жертви или тежко ранени, варират между 300 и 350 хиляди, като само убитите са над 100 хиляди… Пострадалите се очаква да достигнат половин милион до края на тази година“. Освен това той добавя: „Една трета от бюджета се харчи за отбрана… Ако се добавят разходите за вътрешна сигурност, цифрата възлиза на колосалните 40 процента от фиска.“

Украйна постигна това срещу реваншистката диктатура на Путин с минимални разходи за западните страни. Войниците на НАТО дори не са призовани да се бият. За САЩ щетите, нанесени на Русия от войната в Украйна, са колосална сделка.

Но сега Тръмп и неговите помощници изглеждат решени да подарят на Путин една незаслужена победа. Ние знаем от престъпленията на руснаците в окупираните региони какви ужаси биха причинили те, ако спечелят. Но е заложено нещо повече от това. Ако сега САЩ изоставят Украйна, това ще разтърси техните съюзи из основи.

Как Тръмп успя да упражни такъв контрол върху партията си? Отговорът е, че голяма част от републиканската база е лоялна лично към него. Партията им в момента представлява един персонален култ. Въоръжен с тази подкрепа, Тръмп контролира партийните законодатели, като използва тяхното малодушие и кариеризъм. Това прави следващия вот най-важният от 1932 г., когато беше избран демократа Франклин Делано Рузвелт.

Какво може да стане, ако Украйна наистина бъде изоставена? Очевидно това ще повдигне въпроси относно надеждността на САЩ навсякъде. Преди всичко съюзниците ще се съмняват в предоставяните гаранции. Как могат да реагират те? Една от възможностите е опасен скок в разпространението на ядрени оръжия. Втора е преобразуването на съюзите в по-малко зависими от САЩ. Трета е опит за сключване на сделки с Китай и Русия. В един транзакционен свят това е, което ще направят много разумни играчи.

Не е трудно да се разбере, че много американци негодуват срещу съюзническото използване на техните ресурси и воля. Това е класически проблем с колективните действия: страните, които няма да променят резултатите, са изкушени да живеят на гърба на други. Но една суперсила не може да го прави. Отдръпването ѝ от света ще го прекрои. Това се опита да направи Америка между двете световни войни. То не свърши добре. Малко вероятно е свят, от който САЩ са се оттеглили, да им хареса.

Освен това, ако го направи, както отбелязва Греъм Алисън от Харвард, то ще е в най-неподходящия момент. Украйна със сигурност не паразитира около Америка в отбранително отношение. Тя плаща с кръвта си за правото да бъде свободна и демократична държава в неравна битка с „местния побойник“. А това, което търси, е напълно възможна финансова и военна помощ.

Тази война направи много повече от това да нанесе големи щети на руската армия. Тя съживи самия НАТО. Членовете му все повече разбират необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Спящият европейски гигант, Германия, най-накрая осъзна необходимостта от укрепване на въоръжените си сили. Не на последно място Финландия и Швеция, и двете с много добри военни способности, се присъединиха към алианса.

Това, което предстои, вероятно ще бъде дълга война на изтощение, преди руснаците да осъзнаят, че няма да им бъде позволено да изтрият Украйна. Ролята на западните съюзници е само да осигуряват пари и оръжия. Това не би трябвало да е отвъд техните капацитет или воля. В крайна сметка Украйна ще продължи да доставя войниците. Да ги изоставим сега, когато имат най-голяма нужда от нас, би било знак за катастрофална слабост на Запада в момент на потенциален успех: Русия би ликувала; западният съюз ще се разпадне; и мнозина биха заключили, че САЩ са в необратим упадък. За Америка и света това наистина е решаващ момент, завършва Уулф.