Преди срещата Ердоган - Мицотакис: Ще има ли напредък по ключови въпроси?

Никой не вярва, че на срещата на 13 май между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис ще има сериозен напредък по основните проблеми, натрупани през последните 50 години в двустранните отношения, пише гръцкият вестник "Катимерини". Няма да има решение нито на въпроса за "casus belli" на Турция, нито на въпроса за морските зони, демилитаризацията на гръцките острови и сондажите за природен газ в Егейско море.

Вярно е също така, че гръцко-турската среща на върха не попречи на Анкара да добави нови въпроси към двустранните спорове - нито с провокативни изявления срещу планираните от Гърция морски паркове в Егейско море, нито с неприемливото превръщане на манастира Хора в джамия.

Това обаче не означава, че срещата между Мицотакис и Ердоган трябваше да бъде отложена, както предположиха някои. Срещата засилва намаляването на напрежението и благоприятства климата на доверие, който се изгражда стъпка по стъпка между двете страни. Голямата полза е, че през последните 18 месеца турските изтребители не са извършвали никакви полети над Егейско море, в резултат на което няма нарушения на въздушното пространство, прелитания и полети над гръцките острови, което автоматично създава атмосфера на разбирателство между двете страни. А това е много важно, особено в днешната ситуация, в която наблизо бушуват две войни, на Балканите отново назрява напрежение и само една искра може да разпространи огъня върху цялата планета.

Никой не знае колко дълго ще продължи това "затишие", но е ясно, че в момента то обслужва политически и двете страни. Атина печели време, за да може да се укрепи във военно отношение (с придобиването на изтребителите Rafale, фрегатите от клас Belharra и създаването на противовъздушни щитове и безпилотни летателни апарати). Анкара, от своя страна, показва пацифистко лице, за да подобри отношенията с Вашингтон, които са обтегнати през последните години, и да убеди Конгреса на САЩ да отмени забраната за модернизация на 80 от изтребителите F-16 на военновъздушните ѝ сили (от общо 260) и да закупи още 40 нови.

Заслужава да се отбележи, че през годините на напрежение между САЩ и Турция, дължащо се на опитите на Ердоган да поддържа близки отношения с Русия (например с придобиването на руската ракетна система С-400) и да играе ролята на регионална сила, Гърция се възползва в много отношения, както чрез създаването на американска база в Александруполис, за да заобиколи пролива Дарданели, така и чрез засилването на двустранното сътрудничество в областта на отбраната, което донесе одобрението за придобиването на самолети от пето поколение F-35, които ще дадат на Атина предимство във въздуха.

Никой обаче не си прави илюзията, че сегашното спокойствие в Егейско море - което, надяваме се, ще продължи и след срещата Ердоган-Мицотакис, за да се осигури още едно спокойно лято - ще доведе Анкара до каквито и да било отстъпки по националните въпроси. Не означава също така, че времето винаги ще е в полза на гръцките интереси.

Както знаем, икономиката на Турция е сред 20-те най-големи в света, армията ѝ е втората по големина в НАТО, а населението ѝ през 2050 г. ще бъде близо 100 милиона - предимно млади хора. Страната има големи амбиции и голяма динамика. Тя има построена от Русия атомна електроцентрала в Аккую, която ще заработи в края на годината и ще произвежда една четвърт от електроенергията в страната, силна автомобилна индустрия и големи успехи във военната промишленост. 80% от военните кораби се произвеждат в Турция, тя изнася един от най-ефективните безпилотни летателни апарати, добре познатия Bayraktar TB2 за 30 държави, подготвя свой собствен изтребител, а също така произвежда управляеми ракети със собствена технология.

За да може в бъдеще Гърция да следва Турция във военно и икономическо отношение, тя ще трябва да изготви сериозна дългосрочна политика, която да преобрази страната във всички сектори. Това означава значителни инвестиции в промишлеността, привличане на чуждестранни компании за създаване на производствени предприятия в Гърция, бързо увеличаване на финансирането за научни изследвания и технологии, модернизиране и подобряване на образователната система на всички нива, укрепване на гръцкото семейство, за да се обърне низходящата демографска спирала, привличане на висококвалифицирани работници от чужбина, подпомагане на местната военна индустрия и създаване на множество високотехнологични стартиращи предприятия. Само по този начин Гърция ще може да запази сегашното си крехко равновесие с Турция.

(БГНЕС)