IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Контролът над субсидиите е труден

Все още няма единна световна дефиниция какво включват те

14:18 | 21.05.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Когато наскоро Джо Байдън обяви увеличение с пъти на митата срещу китайските електрически превозни средства, слънчеви панели и батерии, той беше много ясен относно причината - китайските компании могат да си позволят толкова ниски цени, защото правителството им „ги субсидира, и то силно“, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Байдън се бе опитал да отговори със собствени субсидии. Законът за намаляване на инфлацията в САЩ (IRA, на стойност вероятно над 1 трилион долара) - и други индустриални интервенции по света - бързо повишиха политическата видимост на субсидиите.

Има много добра екологична причина да се субсидират зелените технологии, а именно да се интернализират отрицателните външни ефекти, тоест да се повишат цените на стоките с високи вредни емисии, за да отразяват те тяхната истинска екологична цена. Но зад субсидиите също стоят прахоснически и изкривяващи търговията причини – като насърчаване на икономическия национализъм.

Това би бил отличен момент да разполагаме със стабилен и широко уважаван набор от международни правила за субсидиране, за да се разграничат двете, посочва Бийти. За съжаление, случаят не е такъв. Международният режим за контрол на субсидиите е слаб, а перспективите за укрепването и екологизирането му са мижави. Без спонтанно засилване на политическата воля обществените субсидии по света ще бъдат ограничавани повече поради финансовите затруднения на правителствата, отколкото заради нарушаване на глобалните правила.

За начало, не винаги е ясно какво е субсидия. Стожер на концепцията е Световната търговска организация (СТО), чието споразумение за субсидиите я определя като финансов принос за конкретна цел от правителство или друг публичен орган чрез разходи, отказ от приходи (като данъчни облекчения) или предоставяне на стоки и услуги. Помощите за производителите на соларни панели са субсидия; обществена информационна кампания за възобновяемата енергия не е. Правилата също така определят как определени субсидии изкривяват търговията и какво могат да направят засегнатите правителства по въпроса.

Това изглежда достатъчно ясно, но винаги съществува риск концепцията да се разшири и да създаде объркване. Преди няколко години стремежът за намаляване на правителствените субсидии за използването на изкопаеми горива доведе до дискусии в рамките на СТО и ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – бел. прев.), две институции с голям опит в субсидиите. Дебатите обикновено се основаваха на измерители за преките субсидии (според дефиницията на СТО), използвани от ОИСР и Международната агенция по енергетика (МАЕ), като в момента те възлизат на 1,5 трилиона долара годишно.

Но за съжаление Международният валутен фонд (МВФ) започна да налага много по-широко определение, което съдържа „косвените субсидии“, отразяващи неуспеха да се интернализират външните разходи, включително замърсяването на въздуха и пътнотранспортните произшествия. Според тази мярка годишните глобални субсидии за изкопаеми горива са цели 7 трилиона долара, почти три пъти повече от световните разходи за отбрана.

Това предизвика голямо безпокойство в политическите кръгове: те правилно посочват, че тези оценки на косвените субсидии са много несигурни и следователно на практика не могат да формират основата на международните правила. Те също така често водят до подвеждаща идея – за съжаление разпространявана от самия МВФ, Световната банка и ООН – че трилиони долари се изразходват за субсидии за изкопаеми горива и могат да бъдат пренасочени другаде. В действителност публичните пари, за които се предполага, че финансират косвени субсидии все още не съществуват: това са условни приходи от данък, който МВФ смята, че трябва да бъде наложен.

Второ, дори да се придържаме към класическата дефиниция за преките субсидии, не е ясно колко големи са те. Правителствата би трябвало да декларират своите субсидии пред СТО, но това често се случва късно и е непълно, обвинение, което по-специално САЩ отправят към Китай.

При огромния и сложен апарат на държавния капитализъм в Китай много компании и банки съществуват в сенчеста зона между правителството и частния сектор. Измерването на изкривяванията е ограничено от поредица от решения на системата за уреждане на спорове на СТО, която възприе тясна представа за това какво представлява „публичен орган“, чиито разходи могат да се считат за субсидия.

И накрая, няма всеобхватен начин за дисциплиниране на режимите на субсидиране, поне в индустрията (за разлика от земеделието). Рамката на СТО не е напълно безсмислена: почти 17-годишният съдебен спор между ЕС и САЩ относно субсидиите за Boeing и Airbus накара и двете страни да преработят и ограничат изкривяващите търговията помощи. Но тя имаше много по-малко успех в ограничаването на Китай. Правителствата обикновено прибягват до едностранно прилагане на антисубсидийни мита върху вноса - или в случая на ЕС, те също действат срещу оферти за обществени поръчки, сливания и продажби от чуждестранни компании в рамките на Съюза.

Опитите за разширяване на многостранните правила до голяма степен се провалиха. През 2017 г. ЕС, Япония и САЩ започнаха тристранна инициатива за създаване на по-широки дефиниции на субсидиите, но тя не успя да постигне консенсус. Членовете на СТО се опитаха да договорят глобална сделка за ограничаване на субсидиите за риболов, но Индия блокира напредъка, както често го прави в СТО, твърдейки, че правилата биха били несправедливи към нейния риболовен флот.

Независима инициатива, ръководена от учени и юристи, създаде „Рамката Виларс“, план, включващ реформа на правилата за субсидиране, основана на устойчивост, както и държаща сметка за изкривяванията на търговията. Но вероятността за постигане на консенсус относно такава фундаментална промяна е много малка, особено като се има предвид, че се цели адресирането както на преките, така и на косвените субсидии.

За да обобщим: всички сме съгласни, че субсидиите са много важни и могат да бъдат разрушителни, но не сме на едно мнение какво точно представляват те, а и дори да бяхме, не знаем как да ги измерим или третираме, завършва Бийти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:18 | 21.05.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още