IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Изборът на случаен принцип понякога е най-добър

Така могат да се разпределят субсидии, тъй като има ограничено количество пари и много заслужаващи го получатели

13:19 | 15.10.23 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Преди малко повече от десетилетие коптите в Египет (вид християни – бел. прев.) избраха своя нов папа. Имената на трима предпочитани кандидати бяха поставени в стъклена купа, след което момче със завързани очи изтегли един от тях на случаен принцип. Религиозните хора могат да се позовават на идеята, че резултатът всъщност не е случаен; самият Бог е избрал Тавадрос II. И все пак това изглежда като смущаващ начин да се подходи към сериозно решение. В светските среди случайността обикновено е запазена за хазарта и игрите. С изключение на мандата на съдебните заседатели, ние обикновено не теглим жребий за разпределяне на задължения, работни места или привилегии.

Може би това е грешка, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Защо да не разпределяме академично финансиране чрез лотария? Традиционно, субсидиращият разполага с пари, кани кандидати, след това ги класира и дава грантове на най-подходящите. Но една алтернатива е да се приложи просто пресяване: всяка кандидатура, която изглежда достатъчно надеждна, за да се приеме сериозно, да влиза в урната и грантовете да се разпределят на случаен принцип.

Преди десет години Съветът за здравни изследвания на Нова Зеландия започна да отпуска финансиране по този начин. Няколко други субсидиращи последваха примера, включително Британската академия, която сега предоставя около 500 безвъзмездни гранта всяка година чрез лотария. Едно предимство на този подход е ефективността. Безвъзмездните средства на Британската академия не са големи, най-много 10 000 паунда, и задълбоченото оценяване може да струва почти толкова, колкото самата помощ.

Друга привлекателност е разнообразието. Хетан Шах, главен изпълнителен директор на Британската академия, беше доволен да види повече грантове за изследователи от етнически малцинства и за такива от институции, които преди това не са били финансирани. Това отчасти се дължи на факта, че тези изследователи са били по-склонни да кандидатстват при този случаен процес на подбор.

Въпреки че бързият, прозрачен и честен процес е по-прост, случайността може да ни предложи много повече от това. Винаги, когато има идея, политика, лечение или процедура с несигурна стойност, разпределянето ѝ на случаен принцип към едни, а не към други, е идеалният начин да разберете какви са наистина нейните ефекти. Постоянно приемаме, че експертната преценка е достатъчна, само за да открием, че експертите всъщност не са били меродавни.

Това е урокът от медицинската история, където лекарите с увереност са предписвали курс на лечение, който се е оказвал вреден. Това беше вярно по времето на кръвопускането и все още е вярно в съвременната епоха. Например, лекарствата срещу аритмия бяха широко разпространени през 70-те и 80-те години с убеждението, че вкарват в ритъм сърцето и следователно спасяват животи. Това убеждение беше тествано едва през 1987 г., когато започна голямо петгодишно рандомизирано проучване. То беше спряно по средата си, когато стана ясно, че макар лекарствата наистина да спират отклонените сърдечни удари, те спират и нормалните такива. Според Друин Бърч тези лекарства са убили 50 000 души само в САЩ. Беше необходимо подходящо рандомизирано проучване, за да се сложи край на добронамерената, но фатална грешка.

В Британската академия залозите не са толкова високи и променливите, които могат да бъдат изследвани, са по-малко сурови от смъртността. Но принципът е същият: след като произволно разпределите нещо, можете да сравните получателите с тези, които са пропуснати и да започнете да измервате въздействието.

Филип Кларк, професор по икономика на здравеопазването в Оксфордския университет, беше част от екип, оценяващ случайните субсидии в Нова Зеландия, и също така ще оцени новия подход на Британската академия. Той се надява да успее да разбере, например, дали получаването на грант позволява на един изследовател да остане в академичните среди, да публикува повече, да бъде цитиран в по-голяма степен от други изследователи, да си осигури други безвъзмездни средства или да получи медийно отразяване на своите изследвания.

Без рандомизиране всички тези въздействия са почти невъзможни за измерване. Помогна ли ви субсидията на случен принцип да публикувате широко цитирана статия? Или самият грант беше без значение и вие го получихте, защото така или иначе бяхте от хората, които публикуват добра работа? С рандомизацията въздействието на безвъзмездните средства може да бъде измерено. Поне по принцип.

Но не бива да се ограничаваме до тук. Рандомизацията предоставя златна възможност за учене. И след като започнете да търсите тези възможности, ги виждате навсякъде. Неотдавна Бен Голдейкър и колегите му от проекта OpenPrescribing анализираха дейността по предписване на лекарства на клиники около Националната здравна служба на Великобритания (NHS), установявайки коя бързо следва най-новите указания за предписване и коя предписва скъпи или остарели лекарства.

Когато Кийт Ридж, тогавашен главен фармацевт на NHS, видял резултатите, той поискал списък с най-големите нарушители, като планирал да порицае всеки един от тях лично. Голдейкър имал друго предложение: проведете рандомизирано изследване, като вземете произволна подборка от най-големите нарушители, за да видите дали тези, които са били наказани, наистина са се коригирали в резултат на това.

Писал съм и преди, отбелязва авторът, за изследователи, които са използвали случайна подборка, за да проучат въздействието на значителни субсидии за бизнес развитие към нигерийски предприемачи или малки грантове за мини фирми в Шри Ланка, които се възстановяват след ужасното цунами от 2004 г. Тъй като има ограничено количество пари и много заслужаващи го получатели, и тъй като всеки може да види справедливостта на тегленето на жребий, защо да не превърнем оскъдните ресурси в прозрение?

Може би сравнението между избора на коптски папа и подхода на Кийт Ридж е преувеличен, но не трябва да е проблем да използваме повече лотарии - и да се учим от тях, завършва Харфърд.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:19 | 15.10.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още