Израел на Нетаняху става все по-изолиран

Международният натиск върху действията на израелското правителство във войната му в Газа се засилва. Наскоро прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) в Хага обвини премиера Бенямин Нетаняху и неговия министър на отбраната, заедно с лидерите на "Хамас", във военни престъпления - което предизвика възмущение от страна на Израел и най-големия му съюзник САЩ. Международният съд (МС) на ООН (също със седалище в Хага – бел. прев.) нареди на Израел да спре нападението си над град Рафах в южната част на Газа. Междувременно Ирландия, Норвегия и Испания признаха държавата Палестина - символичен удар срещу израелски лидер, който се противопоставя на всякакви разговори за решение на конфликта чрез съществуването на две държави.

Това трябва да бъде сигнал за събуждане, момент, в който умерените израелци да осъзнаят, че въпреки световното съчувствие за варварската атака на "Хамас" от 7 октомври, действията на тяхното крайнодясно правителство водят страната към по-голяма изолация, пише Financial Times в редакционен коментар.

След като Карим Хан, прокурорът на МНС, поиска заповеди за арестите на израелски лидери, както и на трима такива на "Хамас", израелски и американски представители го обвиниха, че приравнява действията на демократично избрано правителство с тези на терористична организация. Президентът Джо Байдън гневно заяви, че „няма равенство – никакво – между Израел и "Хамас“.

Искането на Хан обаче, подкрепено от шестчленна експертна група, включително американо-израелски съдия, не прави сравнения и не налага равенство между двете страни. Вместо това групата заключава, че има доказателства, че както израелските лидери, така и тези на "Хамас" са отговорни по различни начини за престъпления съгласно международното хуманитарно право. Прилагането на закона само към едната страна би изглеждало избирателно правосъдие. Единственият друг вариант беше да не се предприемат действия и срещу двете страни.

Твърденията, че служител на МНС отрича правото на Израел на самоотбрана, са също толкова погрешни. Хан признава това право, но казва, че е трябвало да бъде упражнено по начин, съвместим с правилата на войната. В искането се твърди, че висшите лидери на Израел са използвали глада (като метод на война) и колективното наказание на обсаденото цивилно население на Газа - което те категорично отричат. Съдиите от МНС ще решат дали доказателствата са достатъчни, за да оправдаят издаването на заповеди за арест.

Решението на МНС цели да покаже, че законите за конфликтите се прилагат за избрани лидери и техните въоръжени сили, както и за автократи и недържавни или терористични субекти. То може да помогне за укрепване на доверието в съд, чийто първоначален фокус върху Африка доведе до обвинения, че е насочен само към развиващите се страни.

Действията на съда са удар за еврейската държава, все още травматизирана от зверствата на "Хамас". Първоначалната реакция на мнозина, включително политическата опозиция, беше да се обединят в подкрепа на Нетаняху. Но международният натиск върху хуманитарната катастрофа в Газа подчертава степента, до която премиерът на Израел и ултрадесните екстремисти, от които той зависи, за да запази управляващата коалиция, правят още по-трудна подкрепата за нея дори от съюзниците.

Партньорите на Израел са обезкуражени от съпротивата на Нетаняху да позволи повече помощ в опустошената Газа и от решимостта му да продължи офанзивата в Рафах - където повече от 1 млн. души потърсиха убежище. Те са разгневени и от отказа му да изготви жизнеспособен план за ивицата след войната, от неуспеха му да овладее вилнеещите еврейски заселници в окупирания Западен бряг и от отхвърлянето от Израел на плановете на администрацията на Байдън да предприеме стъпки към решение с две държави. Това е единственият начин да се осигури на Израел дългосрочната сигурност, от която се нуждае.

Израел не е страна по МНС (както и САЩ – бел. прев.), чиито съдии могат да отхвърлят искането на Хан, а Международният съд в ООН няма средства да наложи решенията си. Но фактът, че Израел се оказа в тази позиция, подчертава степента, в която Нетаняху се превърна в пасив за страната си. Той обещава пълна „победа“, но неговата офанзива в Газа все още не е постигнала ключови цели. Повече от всякога Израел се нуждае от отговорно, трезво лидерство, което настоящият министър-председател нито желае, нито е в състояние да осигури, завършва британското издание.