Ниската имиграция ще вкара Великобритания в порочен икономически кръг

В зависимост от това манифестът на коя от основните партии четете, имиграцията в Обединеното кралство е или висока, или твърде висока и следващото правителство ще я намали. За разлика от много други обещания в манифестите, това почти сигурно ще бъде спазено, пише за Financial Times професорът по икономика Джонатан Портес.

Заявленията за визи за работа и обучение вече са намалели с 30 процента тази година, докато емиграцията се увеличава. Заявленията за работни визи в сектора на здравеопазването и грижите са намалели със 75 процента.

Добри новини за лейбъристко правителство? Само в много тесен смисъл. Въздействието на пандемията и последиците от нея върху работната сила в Обединеното кралство, по-специално увеличаването на броя на хората без работа поради болест и увреждане, беше широко документирано. По-малко очевидна е степента, до която това е компенсирано от миграцията, като наскоро пристигналите са много по-млади и е по-вероятно да работят от местното население. Спрямо преди пандемията сега в Обединеното кралство работят над един милион повече хора, родени извън ЕС.

Следователно рязкото намаляване на миграцията ще бъде спирачка както за растежа, така и за публичните финанси. Службата за бюджетна отговорност (OBR) изчислява, че сценарий с „ниска миграция“ би увеличил дефицита с 13 млрд. паунда в края на мандата на следващия парламент, дори след като се вземе предвид намалената нужда от разходи за обществени услуги. Това е два пъти повече, отколкото скромното увеличение на данъците от лейбъристите би донесло. И не взема предвид последиците за Националната здравна служба (NHS) и работната сила в сектора на грижите.

Ако оставим настрана тясната фискална аритметика, по-големият риск за лейбъристите е политическият и икономически порочен кръг. По-строгата миграционна политика затруднява финансирането и набирането на персонал за обществените услуги. Има убедителни доказателства, че когато центристките правителства налагат строги икономии в отговор на такива ограничения, това, от своя страна, води до подкрепа за популистки и крайнодесни партии, които обвиняват както имигрантите, така и „елитите“ на власт за строгите икономии

Междувременно ограниченията върху законната миграция могат да доведат и до увеличаване на търсенето на мигранти без разрешение за работа. Видимите увеличения на „неконтролираната“ миграция допълнително подкопават доверието в правителството по въпросите на миграцията.

Виждали сме версии на това в цяла континентална Европа от десетилетие, където нито маргинализирането на популистката десница, нито възприемането на нейните политики досега са били успешни за традиционните политически партии. Колебанията и благосклонността, демонстрирани от голяма част от сегашното ръководство на Консервативната партия спрямо Найджъл Фараж и партията му Reform UK, не вдъхват голяма увереност, че Великобритания ще се справи по-добре.

Така че предизвикателството за традиционните политици и всъщност за икономистите е да прекъснат порочния кръг. Това означава да не пренебрегваме проблема с имиграцията, нито да предлагаме разводнени версии на популистки „решения“. Тук има прозорец от възможности. През последното десетилетие нагласите на обществото в Обединеното кралство към миграцията и особено нейните икономически ефекти станаха по-положителни. Представата, че по-голямата част от британското общество е враждебно настроено към имиграцията и че не може да се направи нищо, за да се промени това, е невярна.

Междувременно лейбъристите бяха похвално ясни, че растежът, макар и не отговорът на всички икономически проблеми на Обединеното кралство, е необходима предпоставка за решаването им и че няма лесни решения или преки пътища. Една съществена част от дългосрочната стратегия за растеж - наред с политиките за образование и умения, планирането и инфраструктурата, и много други - е управляваната, но също така отворена и гъвкава миграционна политика.

Какво означава това на практика? Несигурността, произтичаща от честите промени в политиката през последните няколко години, подкопа доверието на бизнеса и инвестициите в Обединеното кралство. Лейбъристите трябва да обяснят – и то скоро (изборите са на 4 юли – бел. прев.) – че имиграцията не е проблемът, а част от решението, завършва Портес.