Турция получава исторически шанс да прекрати веднъж завинаги конфликта с кюрдите

Повече от четири десетилетия Турция воюва с въоръженото движение на Кюрдската работническа партия, или ПКК, която искаше по-широки права за кюрдското малцинство в страната.

Този конфликт се очертава да приключи, след като намиращият се в затвора неин лидер Абдулла Йоджалан поиска групировката да се разпусне. В отговор на 1 март 2025 г. ПКК обяви, че спира огъня и повече няма да предприема въоръжени действия, освен в отговор на атака.

Над 40 хил. души са загинали в конфликта, датиращ от 1984 г., пише The New York Times. През всички тези десетилетия са осъществени атаки срещу военни и цивилни цели и множество турски военни операции срещу екстремистите и общностите, които ги приютяват.

Въпреки призива на Йоджалан, все още не е ясно дали конфликтът реално ще приключи и какво ще предложи турското правителство на групата в замяна, отбелязва медията.

ПКК започва борбата си с турската държава почти в средата на 80-те години на XX век. Първоначалният стремеж е към независимост на кюрдите, за които се смята, че съставляват около 15% и дори повече от населението на Турция.

Бойци на ПКК атакуваха турски военни бази и полицейски участъци, което предизвика остри реакции на правителството. Конфликтът постепенно се разпростря от източните и южни региони на Турция към други части на страната, с опустошителни бомбени атентати в турски градове, убили хиляди цивилни.

През последното десетилетие турската армия ограничи силите на ПКК в Югоизточна Турция и използва дронове за смъртоносни атаки срещу лидери и бойци на групировката.

Атаките на ПКК понякога предизвикваха страхове за по-широк конфликт. Миналата година например малък отряд бойци на групата нахлу в централата на държавната аерокосмическа компания и уби петима души, преди силите за сигурност да възстановят контрола.

Йоджалан вече четвърт век е в турски затвор. Много от кюрдите в Турция гледат на него като на мощен символ на борбата за правата му. Въпреки че е лишен от свобода, той все още има голямо влияние върху ПКК и свързаните с нея милиции в Сирия, Ирак и Иран.

Абдулла Йоджалан основава ПКК в края на 70-те години на XX век с група други бунтовници и до голяма степен ръководи организацията от съседна Сирия, докато извършва атаки в Югоизточна Турция и по-късно в други големи турски градове. През 1998 г. Сирия го принуди да напусне и той пътува до Гърция, Италия и Русия, за да търси убежище, преди агенти на турското разузнаване, с помощта на САЩ, да го заловят в самолет на летище в Найроби, Кения, на 15 февруари 1999 г.

След залавянето му той е затворен на остров в Мраморно море южно от Истанбул и е единствен затворник на мястото в продължение на дълги години. Първоначалната му смъртна присъда е променена на доживотен затвор, след като Турция премахна смъртното наказание като част от кандидатурата си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС).

След влизането си в затвора Йоджалан измести идеологията си от отцепването към правата на кюрдите в Турция.

За повечето турци той си остава най-мразеният терорист в страната. Въпреки това правозащитни групи критикуваха изолацията му на острова. През 2009 г. петима други затворници бяха изпратени в същия затвор и на Йоджалан му е позволено да се среща с тях няколко пъти седмично. През последните години обаче посетители не са им разрешени, вкл. не са допускани техните адвокати. Не са им позволявани и телефонни разговори с членове на семействата им.

Миналия октомври мощен политически съюзник на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган отправи изненадващ публичен призив към Абдулла Йоджалан, като го помоли да каже на своите бойци да сложат оръжие и да прекратят конфликта. Това доведе до ограничени посещения от негови роднини и политически съюзници.

Кюрдите са етническа група от около 40 млн. души, които живеят на териториите на Иран, Ирак, Сирия и Турция. Те говорят множество диалекти на кюрдски - език, който не е пряко свързан с турския или арабския. Повечето са мюсюлмани сунити.

На кюрдите беше обещана собствена държава от световните сили след Първата световна война, която така и не беше създадена. Това предизвиква кюрдски бунтове в различни страни, а кюрдите през годините са се сблъсквали с множество случаи на потискане на техния език и култура.

В Сирия ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили, чиито лидери имат корени в ПКК и следват идеологията на Йоджалан, контролира североизточната част на страната. Те бяха подкрепяни от години от САЩ и изиграха решаваща роля в победата над групировката „Ислямска държава“.

Падането на сирийския диктатор Башар Асад обаче обви в неяснота бъдещия им статут. Те се сблъскват с подкрепяните от Турция сирийски арабски бунтовници и остават извън контрола на новото сирийско правителство в Дамаск.

След войната в Персийския залив през 1991 г. предимно кюрдският северен регион на Ирак остана полуавтономен. Ръководството на ПКК сега е базирано в планините Кандил в северен Ирак. През последните години Турция атакува групата и свързаните с нея милиции в Ирак и Сирия, докато лобира пред иракското правителство да я изгони.

Множество усилия за замразяване или прекратяване на конфликта се провалиха в миналото, а опитите често водеха и до по-големи кръвопролития. През 2011 г. започна пореден кръг от преговори. По това време офицери от турското разузнаване се срещнаха в Йоджалан в затвора, за да начертаят план за разоръжаване на неговите бойци, а кюрдски политици препращаха съобщения между него и неговите сътрудници в Северен Ирак.

Процесът приключи в средата на 2015 г., като всяка страна обвиняваше другата за провала. Последва една от най-смъртоносните фази на конфликта, с ожесточени битки в градовете в югоизточната част на Турция, които убиха повече от 7 хил. души, според Международната кризисна група.

Дали този път всичко ще е различно? Турция все още счита ПКК за сепаратистка терористична група, която не представлява кюрдския народ. Анкара обаче признава някои исторически нарушения на правата на кюрдите и разширява границите на кюрдския език и култура. Турция лицензира телевизионни и радио предавания на кюрдски език и го разреши като избираем предмет в някои училища.

Правителството обаче отстрани повече от 150 легитимно избрани кюрдски кметове от постовете им от 2015 г. насам, според Партията за равенство на народите и демокрация, която представлява прокюрдското движение политически и има места в парламента. Повечето от тях получиха и обвинения, а някои са осъдени за престъпления, свързани с ПКК.

Според Human Rights Watch отстраняването на кметовете е политически мотивирано и нарушава правата на избирателите.