Колкото и на Тръмп да не му се иска, войната в Украйна е и негова битка

Решаващият тест за политиката на президента Доналд Тръмп спрямо Украйна щеше да дойде, когато той осъзнае, че нещо, което смяташе за лесно – посредничеството за мирно споразумение – се оказва всъщност доста трудно. След това щеше да трябва да направи избор между това да свърши трудната и опасна работа по търсене на устойчиво споразумение или просто да се оттегли и да остави войната да поеме ужасния си ход, пише в материал колумнистът на Bloomberg Хал Брандс.

Моментът на Тръмп настъпи и той изглежда избира да избяга, вместо да се бори. Иронията е, че Украйна няма скоро да приключи с президент, който не иска нищо повече от това да бъде приключено с Украйна.

Изборът на Тръмп се оказа в центъра на вниманието след последните безплодни преговори с Москва. По-рано този месец президентът на Украйна Володимир Зеленски и някои европейски лидери предложиха незабавно прекратяване на огъня, за да спечелят подкрепата на Тръмп – което да бъде последвано от западни санкции, ако руският президент Владимир Путин откаже. Когато вместо това Путин призова за директни мирни преговори, Тръмп бързо одобри идеята, дори след като самият Путин отказа да присъства на преговорите, които той предложи.

Това, което стана ясно от двучасовия телефонен разговор на Тръмп с Путин в понеделник, беше безсмисленото споразумение за постигане на споразумение, заедно с препотвърждаване на твърдолинейната руска позиция, която гарантира, че няма да има споразумение. Тръмп встъпи в длъжност, обещавайки да прекрати тази война в рамките на 24 часа. Той продължава да се проваля заради два фундаментални и все по-очевидни факта.

Първият е, че Тръмп погрешно диагностицира проблема като украинска непримиримост, а не като нежелание на Путин да позволи на страната да оцелее като териториално и геополитически независима държава. И оттук вторият факт: на този етап не може да се направи компромис. Войната ще продължи, докато Украйна капитулира и се превърне в разчленена, демилитаризирана руска сатрапия – или докато Путин реши, че цената за спечелването на тази награда е твърде висока.

Путин има стратегия за постигане на целта си. Неговата армия ще смели постепенно издръжливите, но значително по-малобройни сили на Украйна, за да ги изтощи и в крайна сметка да сломи морала им. Междувременно Путин ще продължи да подвежда Тръмп, без да преговаря сериозно, но и без да се отказва да преговаря изобщо. По този начин той може да протака до спирането на американската военна помощ за Украйна, вероятно това лято, като същевременно избегне гнева, който категоричното отхвърляне на предложенията на Тръмп може да предизвика.

Очертанията на една западна стратегия за осуетяване на плановете на Путин не са тайна. Тя би включвала поддържане на доставките на оръжия от САЩ и Европа след тази година, така че Украйна да може да продължи да убива руски войници – и така Путин да не може да продължи без допълнителни и политически опасни мобилизации. Също така би включвала и „смазващи санкции“ от вида, предложен от сенатор Линдзи Греъм, републиканец привърженик на Тръмп, които да попречат на продажбите на руски петрол и да ускорят кризата във военната икономика на Путин.

Така Западът едновременно ще разшири програмата за удари в дълбочина на Украйна, помагайки ѝ да произведе или купи безпилотните самолети и ракети, които могат да ударят инфраструктурата на Путин и да го засрамят у дома. Това също така би поддържало финансово войната, която Киев води чрез конфискуване на замразените суверенни активи на Русия и предоставянето им на Украйна. И също така ще формулира сериозни гаранции за европейска сигурност, подкрепени от американската мощ, за да се поддържа всяко едно примирие.

Тази стратегия не е гарантирано, че ще проработи, като се има предвид високата толерантност към болка на Путин. И все пак това е най-добрият, може би единственият начин той да бъде убеден, че накрая няма просто да надживее враговете си. Уви, тази стратегия би била предизвикателство при всякакви обстоятелства и Тръмп я направи още по-трудна.

Санкционирането на купувачите на руски петрол, а именно Китай и Индия, стана по-сложно, като се има предвид, че Тръмп – с неговата контрапродуктивна търговска война – гони търговски сделки и с двете. Поддържането на доставките на оръжия ще изисква значителни инвестиции в ключово оборудване като системите за противовъздушна отбрана, от които Пентагонът изпитва недостиг.

Противоречивото отношение на Тръмп към НАТО и неговата антипатия към Украйна правят въпроса за гаранциите за сигурност неразрешим. Но най-вече – Тръмп не може да премине към по-агресивна стратегия, защото това изисква да направи войната в Украйна – която той до безкрайност настоява, че е война на бившия президент Джо Байдън – своя собствена.

Тръмп потъпка ролята на САЩ в Украйна от самото начало. Той твърди, че Вашингтон прахосва пари и подклажда Трета световна война. Така че обратът и наказването на Путин наистина би означавало приемане на кауза, в която Тръмп никога не е вярвал. Това също така би означавало преодоляване на навика на Тръмп просто да се отказва от трудни предизвикателства – независимо дали севернокорейската ядрена програма през първия му мандат или войната в Украйна през втория – които не може лесно да разреши.

И все пак, отказът от намеса този път няма да отведе Тръмп много далеч. Той говори за уж големи възможности за икономически сделки с Путин. Но ако се оттегли от Украйна, най-добрият сценарий е за продължителен конфликт, в който Русия остава свръхмилитаризирана автокрация, чиято икономика все още е обект на европейски санкции и чиито петролни рафинерии периодично биват взривявани – това не точно среда, която американските фирми ще се надпреварват да разработят. Най-лошият сценарий е влошаване на позициите на Украйна, което започва бавно, а след това се засилва лавинообразно, което води до пълно поражение или смъртоносен мир, наложен с оръжие.

Американците не харесаха комбинацията от човешка трагедия и стратегическо унижение, когато това се случи в Афганистан. Няма да им хареса много повече и ако се случи в Украйна. Войната в тази страна може да се окаже, че ще преследва Тръмп, колкото и да настоява, че това не е негова битка.