САЩ няма да налагат санкции на Русия и вероятно скоро ще се оттеглят от войната в Украйна

САЩ няма да налагат санкции срещу Русия, каза американският президент Доналд Тръмп в разговор с журналисти в Белия дом, след като говори по телефона с руския си колега Владимир Путин, украинския Володимир Зеленски и европейски лидери. Според него има изгледи, че двете воюващи страни ще се разберат за примирието, за което доскоро настояваше. Коментарите на американския президент подсказват още, че вече е готов да се да откаже от своята посредническа, а вероятно и всякаква друга роля, във войната в Украйна.

Тя е европейски проблем и трябва да си остане такъв, обясни той.

Европейски санкции срещу Русия ще има и те ще бъдат сериозни, ако няма постигнат напредък, каза на свой ред украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинг в Киев. Това потвърди и германският канцлер Фридрих Мерц в пост в социалната мрежа X.

Още преди изявлението на Тръмп Зелески обясни, че се надява САЩ да се включат в мерките, особено по отношение на енергийни санкции и ограничения срещу банковия сектор на Русия.

"От САЩ много зависи дали Путин и руската армия ще продължават да печелят от тази война, или не, и дали ще се изправят пред сериозни икономически предизвикателства", допълни още Зеленски по време на брифинга. В социалната мрежа X той посочи, че от изтеглянето на САЩ от мирния процес изгода би имал само Путин.

Веднага след края на разговора си с Путин Тръмп написа в социалната си мрежа Truth Social, че преговорите между Русия и Украйна "започват незабавно", както и че двете страни трябва да се договорят, защото те знаят какви условия имат. Според него Владимир Путин би искал да сложи край на войната и отказа да отговори на въпроса дали ще продължи да доставя оръжия на Украйна, ако руският президент докаже обратното.

 "Ще видим, предпочитам да мисля позитивно", допълни Тръмп от Овалния кабинет.

Среща между Путин и Тръмп засега е "за сведение"

Преди дни американският президент заяви, че среща между него и Путин ще бъде необходима, за да бъде сложен край на войната. Сега от Овалния кабинет вече не изглеждат убедени, че тя ще се случи. Съветникът на Владимир Путин Юрий Ушаков отбеляза, че по време на разговора е имало "ясното усещане", че и двамата са заинтересувани от лична среща, но не знае дали такава ще има.

В края на миналата седмица делегацията, изпратена от Русия в Истанбул за първата директна среща с Украйна от 2022 година, "прие за сведение" желанието и на Киев за среща на президентите.

Ушаков също така отбеляза, цитиран от CNN, че в разговорите не е ставало дума за краен срок да бъде прието примирието, за което САЩ преди време настояваха, че е основното условие за провеждане на преговори между воюващите страни. Целта беше деескалация и провеждане на разговорите да бъде в спокойна обстановка.

Преди дни в Истанбул делегацията, водена от съветника на Путин Владимир Мединский, отбеляза, че условие за прекратяване на огъня е изтеглянето на украинските военни от четирите окупирани области - Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка, които Москва не контролира в административните им граници.

Задължение по Конституцията за украинския президент да защитава целостта и суверенитета на Украйна, дълг е на военните да правят същото, коментира по време на брифинг в Киев украинският президент Володимир Зеленски след разговорите си с Тръмп. Той обясни, че все още не знае какви условия ще поставят руснаците в крайна сметка в обявения от Путин меморандум, но Киев няма да се изтегли от окупираните територии, а стремежът към ЕС и НАТО също е вписани в Конституцията.

Зеленски отбеляза още, че е поискал от Тръмп да не приема решения за Украйна без участието на Украйна.

Зеленски: Работим за среща на високо ниво в Истанбул, Ватикана или Женева

Работим за организиране на среща на високо ниво в Истанбул, Ватикана, Женева или друго място в Швейцария, обяви още Зеленски сред разговорите си с Тръмп. Вчера (19 май) той разговаря два пъти с него - преди да позвъни на Путин и след това, като във втория разговор са се включили още френският президент Еманюел Макрон, финландският Александър Стуб, премиерът на Италия Джорджа Мелони, германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Британският премиер Киър Стармър също е информиран за разговора. Според Financial Times европейските лидери са изненадани от изявленията след разговора на Тръмп и Путин.

Мястото на срещата ще бъде определено от това колко високо ниво може да договори домакинът и желанието на Украйна е в нея да участват САЩ, както и европейските съюзници, уточни още Зеленски. Той коментира още, че Киев очаква формулировката на Русия за условията за срещата и прекратяването на огъня и би ги обявил, ако е възможно, публично.

Украйна започна евакуация на населени места в Сумска област

Украйна започна евакуация на населени места в Сумска област, сочат данни на местните власти. Според украинския Център за отбранителни стратегии руското настъпление в областта е до 9 км в направлението Новенке - Локня и до почти 7 км в Журавка - Биловоди. Оценките на военните анализатори на базата на настъпленията в Торецкото и в Покровското направление, че Русия няма да има сили за напредък в Сумска област и отварянето на нов фронт тук. По данни на британското военно разузнаване руското настъпление през февруари, март и април е едно от най-бавните през последната година. Пикът е бил през ноември 2024 година.

Украйна все още удържа позиции в Курска и в Белгородска област, което също забавя действията на руснаците  в Сумска област. Украинците успяват да прекъснат с дронове и артилерия логистиката на руснаците около Теткино (Курска област), както и продължават да атакуват около Поповка в Белгородска област, сочат данните на наблюдатели. Геолокализирани данни показват, че украинците успяват да се укрепят  в южните части на Теткино. Военни анализатори вече отбелязват, че севернокорейците, помогнали за освобождаване на територии в Курска област, все по-рядко се виждат на бойното поле.

Сводката на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1181-ия ден от началото на пълномащабната война сочи, че в Курска област са регистрирани 10 бойни сблъсъка на 19 май. Руснаците са обстреляли позиции на украинците в района с 32 управляеми авиационни бомби.

Най-тежка остава ситуацията около Покровск. По данни на Министерството на вътрешните работи на Украйна в града са останали под 2 хил. души. Преди пълномащабната война в градът живееха малко над 60 хил. души като основен поминък са въглищните мини. В това направление, както и в свързаното с него Новопавливско направление са регистрирани общо 94 бойни действия през миналото денонощие. Активни са сблъсъците и в Лиманското направление - 23.

Продължава и битката за превземането на Торецк, където са отбелязани 13 атаки, както и на Часов яр. Украинските части подобряват позициите си около жп възела Дилиивка, който се намира на североизток от Торецк.

Като цяло ВСУ съобщава за общо 177 бойни сблъсъка на 19 май. Русия е извършила и 59 въздушни атаки със 117 управляеми авиационни бомби, както и малко над 5300. артилерийски обстрела по позиции на бойното поле и близките населени места.

ВВС съобщава за поредна нощ с атаки с дронове и управляеми авиационни бомби над територията на Украйна. Сводката сочи, че са изстреляни 108 дрона към територията на Украйна. Системите за противовъздушна отбрана са свалили 35 от тях. 58 са неутрализирани, включително и със средствата за радиоелектронна борба без негативни последици. Щети от нощната атака са регистрирани в Сумска, Житомирска, Днипропетровска и Донецка област.

По данни на ВМС на Украйна няма кораби на бойно дежурство в Черно и в Азовско море.

Русия натрупа резерв с ракети

От последната масирана въздушна атака над Украйна минаха повече от три седмици (24 април) и украинският военен анализатор Олександър Коваленко отбелязва, че Русия е натрупала запас от ракети за нови удари. Според него няма съществено изменение на производството и в момента Русия вероятно разполага с над 300 ракети Х101 и повече от 500 "Калибър " - едни от най-масовите, използвани от руснаците. Ракетите "Калибър" са противокорабни, но се използват масово по цели на сушата - често и с цел привличане на системите за ПВО. По-големият брой от тях е заради намаленият брой бойни кораби в Черно море.

Освен това военните вероятно имат в резерв повече от 120 балистични ракети "Искандер - М" и около 80 "Кинжал".  Това са ракети, достатъчни за 5-6 масирани ракетни обстрела.

Успя ли Русия да изпълни заканата си да тества ракетата "Ярс"?

Русия готвеше пуск на своята ракета "Ярс" - част от ядрения арсенал на страната, но по неясни причини това засега не се случи, пише украинското военно издание Defense Express. По информация на военното разузнаване на Украйна (ГУР) тестът на ракетата е била планиран от необичайно място -от мобилна установка на 25 км от Нижний Тагил, Свердловска област, а обяснението е, че целта е изстрелването да бъде филмирано и показано в социалните мрежи едновременно и като заплаха за Украйна и нейните съюзници, и като демонстрация на сила за вътрешната публика.

Ракетата "Ярс" е наследник на разработката "Топол" от 80-те години на миналия век. Според военни анализатори през 2023 година е имало планирани два теста, които са се провалили. Преди всеки тест се прави пълна проверка на системите и ако има отклонения, изстрелването се отлага, допълва още Defense Express.

През ноември 2024 година Русия извърши изстрелване с учебни глави на ракетата "Орешник" по цел в украинския град Днипро. Снимки в социалните мрежи показаха, че с голяма вероятност тя е пропуснала видимата си цел - оръжейния завод "Пивденмаш" ("Южмаш"), част от съветския отбранителен комплекс от 50-те години на миналия век.