За Европа „векът на унижението“ може би тепърва започва

Това е опасност, за която ЕС е наясно. От Европейската комисия твърдят, че сумата от 600 млрд. долара отразява общото намерение на корпоративния сектор, но не може да бъде приложена насила от бюрократите в Брюксел, посочва Politico.

Тръмп обаче може да използва обещанието за инвестициите като повод за отприщването на по-високи мита.

„Очакваме бъдеща турбуленция“, коментира високопоставен европейски представител, пожелал анонимност. Но „вярваме, че имаме много ясна застраховка“, допълва той.

Също така, приемайки споразумението, описвано от ЕС като „най-малко лошата“ опция, след заплахите на Тръмп, Брюксел показва, че изнудването работи. Пекин ще наблюдава с интерес – точно когато отношенията ЕС-Китай достигнаха ново дъно, а доминацията на Пекин при минералите, от които Западът се нуждае за своите зелени, дигитални, отбранителни амбиции, дава на китайските власти неизмеримо геополитическо средство за влияние.

Може ли блокът да се спаси от нерелевантност?

Но какво, ако изобщо има такова, може блокът да направи, за да избегне удължаване на периода на геополитическа слабост?

В навечерието на сделката Фон дер Лайен многократно наблягаше на това, че стратегията на ЕС в отношенията със САЩ трябва да се изгради на три елемента: готови ответни мерки, диверсифицирани търговски партньори и засилване на единния пазар на блока.

За някои ЕС трябва да гледа на споразумението като предупредителен сигнал, който да катализира дълбока промяна и да насърчи конкурентността на блока чрез институционални реформи, както беше посочено миналата година в докладите на бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги и на бившия италиански премиер Енрико Лета.

В отговор на сделката Драги отправи остро предупреждение, че очевидната способност на Тръмп да принуждава блока е ясно доказателство, че Брюксел ще се окаже нерелевантен – или дори по-лошо – ако не се стегне. Той засегна и проблемите със сигурността: „Европа е зле подготвена в един свят, където геокиномиката, сигурността и стабилността на източниците на доставки, а не ефективността, движат международните търговски отношения“.  

Иймън Дръм, анализатор към German Marshall Fund, също отправи предупреждение. „Европа трябва да мисли за бизнес средата си като за геополитически актив, който трябва да бъде подсилен“, посочи той. Според него е необходимо както намаляване на цените на енергоносителите, така и по-добра употреба на европейските спестявания за инвестиции в европейски компании и пълна интеграция на европейските капиталови пазари.

Център на свободната търговия

За други отговорът се крие в задълбочаването и диверсифицирането на търговските връзки на блока – Брюксел твърди, че публикуването на търговското споразумение с групата Меркосур на южноамерикански страни предстои съвсем скоро, гледайки и към сделки с Индонезия, Индия и др. тази година. Блокът отправи сигнал и че е отворен към подсилване на търговските отношения с блока CPTPP, в който членуват държави като Канада, Япония, Мексико, Австралия.

„В допълнение към модернизирането на [Световната търговска организация], ЕС наистина трябва да се съсредоточи върху продължаването на изграждането на мрежата си от търговски споразумения с надеждни партньори“, посочва Бернд Ланге, германски социалдемократ, който е начело на комисията по търговия в Европейския парламент.

„За да стабилизираме търговската система, основана на правила, трябва да намерим обща позиция с демократично конституираните държави“, добавя той.

Европа, каза Друм, е изправена пред избор.

„Ще подсили ли позицията си на център за свободна търговия в един свят на разгръщаща се глобализация?“, пита той и допълва: „Или просто ще бъде бойно поле, на което се разиграва нарастващата конкуренция между Китай и САЩ?“