Европейците вярват в ЕС. Време е политиците да оправдаят това доверие

Проучването на Евробарометър от пролетта на 2025 година отново потвърди резултати, които показват анкетите от десетилетия - европейците имат доверие в Европейския съюз. Според данните 52% от анкетираните вярват на европейските институции спрямо едва 36% на националните правителства.

Най-голямо е доверието в Дания (74%), Португалия (73%) и Швеция (71%). В тези страни и доверието в националните правителства е високо. В България доверието в европейските институции достига 53%, а в националното правителство - едва 27%. Единственото изключение, където националните власти са с по-голямо доверие пред европейските, е Люксембург - съответно 74% спрямо 53%.

И европейските политици и лидери трябва да оправдаят това доверие, пише редакторският борд на Bloomberg. Публикацията оценява проекта за нова бюджетна рамка на Европейския съюз, която беше представена наскоро.

Общността се изправя пред едни от най-големите предизвикателства в историята си - защитата от Русия, борбата с климатичните промени и запазване на конкурентоспособността на европейската икономика. Но отделни държави се провалят при осигуряване на ключови публични блага, когато става въпрос за осигуряване на благосъстояние извън техните национални граници.

Решението не е "по-малко ЕС" - европейците ясно показват, че харесват общността, пише в коментара си бордът на Bloomberg. Редакторите посочват, че бюджетът на ЕС в Многогодишната финансова рамка 2021 - 2027 година е едва 1,1% от брутния национален доход (БНД) на ЕС. Той запазва суверенитета на държавите в общността, но ограничава някои от общите политики, които са необходими.

Един от примерите са разходите за отбрана - за да запази своя интегритет, ЕС има нужда да подсили своите отбранителни способности. Резултатът от действията сега е неадекватен - 12 различни типа основни бойни танкове, които са на въоръжение в страните, непропорционални разходи за приоритетни дейности, което отслабва общата боеспособност. Нужни са повече общи фондове, които да помогнат за по-бързото и по-евтино въоръжение на ЕС.

Но страни като Германия и Нидерландия са против, и то не без основания. Десетилетия например парите за земеделие (най-голямото перо в европейските разходи) са пример за неефективно разпределение и най-големите злоупотреби с европейски средства.

Един още по-обединен съюз би повишил икономиката с 18% за едно десетилетие, пише още Bloomberg. Това обаче означава, че средствата от бюджета трябва да бъдат насочени към области, които ще осигурят най-голяма добавена стойност, и да осигуряват адекватно финансиране. Това не означава задължително федерализиция, от която се плашат мнозина, а фокусиране върху обществени области, които са важни за всички в ЕС. Разходите за отбрана пък могат да бъдат финансирани от облигации, които да бъдат емитирани от името на ЕС.

И нещо особено важно - разходите трябва да бъдат проследявани, но с акцент върху обществената полза. Например не дали е построен път, а дали той действително помага на хората да се придвижат от една точка до друга.

Това присъства в новата бюджетна рамка за периода 2028 - 2034 година - легитимни приоритети и измерими резултати. Увеличението на средствата е минимално - с 0,2% от БНД, като половината ще отиде за обслужване на дългове, които ЕС натрупа през последните години. И дори за това малко увеличение държавите в общността ще обсъждат и ще се пазарят в следващите две години.

Предложението вече беше отхвърлено от Германия.

ЕС трябва да реагира по-бързо - смелите действия могат да привлекат трилиони частни инвестиции, които са необходими в следващите години за постигането на климатичните цели, растеж и сигурност, препоръчват от Bloomberg. "Ако европейските лидери не се възползват от възможността и да покажат какво е ЕС, може и да нямат друг шанс", завършват още от редакторския борд на агенцията.