За Европа „векът на унижението“ може би тепърва започва

След като е победена от британците в т. нар. Първа опиумна война, династията Цин подписва договор през 1842 г., който осъжда Китай на повече от 100 години чуждестранно потисничество и колониален контрол върху търговската политика.

Това е първият от т. нар. „неравностойни договори“, при които агресивният военен и технологичен гигант на времето си налага едностранчиви условия, за да се опита да намали огромния си търговски дефицит.

Звучи ли ви познато? Превъртаме лентата напред с почти два века и ЕС започва да разбира точно какво е това чувство, пише търговският репортер Антония Цимерман в анализ за Politico.

Бързината, с която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в голф клуба на Доналд Тръмп „Търнбери“ в Шотландия, където бе сключена крайно небалансирана търговска сделка, породи опасения сред политиците и анализаторите, че Европа е загубила влиянието, което някога е смятала, че има, като водеща световна търговска сила.

Критиците на Фон дер Лайен бързо заявиха, че приемането на 15-процентното мито на Тръмп върху повечето европейски стоки се равнява на акт на „подчинение“, „категорично политическо поражение за ЕС“ и „идеологическа и морална капитулация“.

Ако тя се е надявала, че това ще държи американския президент настрана, я очаква груба среща с реалността. Въпреки че мастилото върху договора едва е изсъхнало, миналата седмица Тръмп поде отново, заплашвайки да наложи нови мита върху ЕС заради цифровите регулации, които биха засегнали американските технологични гиганти. Ако ЕС не се подчини, САЩ ще спрат да изнасят жизненоважни технологии за микрочипове, предупреди той.

Заканата бе направена по-малко от седмица след като Брюксел реши, че получава писмени гаранции от Вашингтон, че европейският цифров правилник – и суверенитет – са в безопасност.

Тръмп може да упражнява това предимство, защото – точно както британските империалисти от 19-ти век – държи военните и технологичните карти и е наясно с изоставането на Брюксел и по двете направления. Президентът знае, че Европа не иска да се изправи срещу руския президент Владимир Путин без военна подкрепа от САЩ и не може да се справи без американските технологии за чипове, така че вярва в свободата си да диктува търговския дневен ред.

Миналия месец еврокомисарят по търговията Марош Шефчович намекна красноречиво, че сделката със САЩ е отражение на стратегическата слабост на Европа и нуждата ѝ от подкрепата на Вашингтон. „Не става въпрос само за... търговия: става въпрос за сигурност, става въпрос за Украйна, става въпрос за настоящата геополитическа нестабилност“, обясни той.

Търговското споразумение е пряка функция на слабостта на Европа по отношение на сигурността, на това, че не успя да инвестира в продължение на 20 години в собствената си сигурност, коментира Торстен Бенер, директор на Global Public Policy Institute в Берлин, който също така посочи и неуспехите на континента в това да инвестира в „технологична сила“ и в задълбочаването на единния пазар.

Точно както лидерите на династията Цин, Европа също пренебрегваше предупредителните знаци в продължение на много години.

„Плащаме цената за факта, че пренебрегнахме предупредителния сигнал, който получихме по време на първата администрация на Тръмп – и отново заспахме. И се надявам, че не това правим сега“, посочи на свой ред Сабине Веянд, генерален директор по въпросите на търговията към Европейската комисия, в рамките на форум наскоро. Изказването ѝ бе направено преди последната критика на Тръмп относно технологичните разпоредби.

Очевидно е, че търговската игра на Тръмп далеч не е приключила и 27-членният блок тепърва ще е изправен пред още политически оскърбления и несправедливи преговорни резултати тази есен. За да не продължава унижението, ЕС е изправен пред голямата задача да намали зависимостта си от САЩ – в отбраната, технологиите и финансите.

Сега ЕС е наказван за това, че изостава с десетилетия от САЩ. Намаляването на разходите за отбрана след края на Студената война направи европейските страни зависими от Вашингтон за сигурността си, като в същото време блокът изостава от световните си конкуренти при почти всички ключови технологии.

Американският търговски представител Джеймс Гриър вече обяви началото на нов световен ред – Търнберийската система – сравнявайки търговското споразумение САЩ-ЕС със следвоенната финансова спогодба от Бретън Удс от 1944 г.

Предстоят още сътресения

Може би се задават още унижения, докато двете страни се опитват да договорят различни подробности – от система на митнически квоти за стомана и алуминий до изключения за определени сектори – които все още предстои да бъдат уредени.

„Тази сделка е толкова неясна, като има толкова много точки, в които конфликтите лесно биха могли да ескалират, така че да бъдат използвани като оправдание защо други неща няма да се случат“, посочва Никлас Поатие, изследовател в мозъчния тръст Bruegel.

На въпроса какво би се случило, ако ЕС не успее да инвестира обещаните 600 млрд. долара в САЩ, Тръмп каза по-рано този месец: „Е, тогава те ще плащат мита от 35%“.

(материалът продължава на следващата страница)