Една година след доклада "Драги": Промени ли се изобщо нещо в ЕС?

Никой не обича да играе поддържаща роля, но това е позицията, в която Европейският съюз (ЕС) е изпаднал на световната сцена на водещите икономически сили. Такава беше суровата оценка на Марио Драги, бивш италиански министър-председател и бивш председател на Европейската централна банка, за „събитията“, които оформят 2025 г., пише Euronews.

Китай не разглежда европейския блок като равноправен партньор, ЕС играе само „маргинална“ роля в мирните преговори в Украйна и се е превърнал в малко повече от зрител на стотиците хиляди смъртни случаи в Газа.

Според Драги блокът от 27 държави вече не може да вярва, че икономическият му размер автоматично му гарантира равностойно положение в световната търговия и геополитика. „Тази година ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се изпари“, каза той в речта си миналия петък.

„Нашата политическа организация трябва да се адаптира към изискванията на своето време, когато те са екзистенциални“, предупреди Драги.

Все пак предупреждението му не е ново. Преди година бившият председател на Съвета на ЕС вече алармира за проблема с конкурентоспособността на блока и призова за „радикална промяна“, за да не изостане от САЩ и Китай.

В знаковия си доклад от миналата година Драги описа края на епохата на отворената, основана на правила търговия и призова за нова индустриална стратегия на ЕС. Рецептата? По-малко регулации, повече координация между държавите членки. По-малко бариери в рамките на единния пазар, повече съвместни инвестиционни проекти и по-дълбока интеграция на капиталовите пазари.

Но една година по-късно, какво е постигнала Европа?

Съвместно заемане на средства? Отговорът е все още „не“ от страна на фискално консервативните страни.

Докладът на Драги доминираше в разговорите в Брюксел и извън него в продължение на месеци, най-вече заради два аспекта: необходимата сума от 750-800 млрд. евро годишно, за да се запази ЕС конкурентоспособен на световно ниво, и призивът за емитиране на общ дълг.

През септември миналата година в доклада се твърдеше, че съвместното заемане на средства трябва да се превърне в редовен инструмент за финансиране на цифровата и зелената трансформация на Европа, както и на спешно необходимите отбранителни способности.

През март Европейската комисия отговори със SAFE – схема за заеми, предназначена да набере до 150 млрд. евро на пазарите, за да могат държавите членки да финансират съвместно придобивания в областта на отбраната. Но фискално консервативни правителства като Германия и Нидерландия остават против всичко, което прилича на еврооблигациите, емитирани по време на пандемията от Covid-19.

Някои от тези т.нар. „пестеливи“ държави се противопоставиха и на предложението на Комисията да удвои дългосрочния бюджет на ЕС — понастоящем около 1 трлн. евро — до 2028 г.

„Не виждаме необходимост от нови собствени ресурси или нови общи заеми. Няма такова нещо като безплатен обяд“, заяви представителката на Швеция Джесика Розенкранц на срещата на министрите на ЕС в Брюксел през юли.

Въпреки това много анализатори твърдят, че огромните инвестиции, необходими за превъоръжаване на Европа и превръщането ѝ в по-екологична и по-дигитализирана икономика, са далеч от реализация и че може скоро да се наложи блокът да потърси нестандартни решения.

„В момент, в който гарантът на международния ред – САЩ, се оттегля, дори обединена Европа ще бъде неефективна, освен ако не подкрепи икономическата си мощ с военна сила“, заяви Гунтрам Волф, старши научен сътрудник в Bruegel, пред Euronews.

Липсващото парче: декарбонизация

Парадоксално, един от основните пропуски в последната реч на Драги беше една от централните точки в доклада му: декарбонизацията.

Мигел Отеро, старши научен сътрудник в Real Instituto Elcano в Мадрид, коментира, че това несъответствие отразява разширяващата се пропаст между геополитическия дебат и реалността, в която живеят много европейци – особено в страни като Испания, където климатичните промени стават все по-сериозни.

„Тръмп оказа голямо влияние върху дневния ред през последната година“, казва Отеро , добавяйки, че действията в областта на климата остават политически сложни. Но предупреждава, че „отдалечаването от една видима реалност, която има огромни разходи – защото отново реагираме, вместо да предотвратяваме – винаги се оказва по-скъпо“.

(Продължава на следващата страница)