Една година след доклада "Драги": Промени ли се изобщо нещо в ЕС?

Европейските капиталови пазари остават фрагментирани

Както и в целия доклад на Драги, посланието относно капиталовите пазари беше ясно: колкото повече интеграция, толкова по-добре. Призивите за консолидация обаче остават отдавнашно изискване на Брюксел, на което самите държави членки многократно са се съпротивлявали.

Икономическите предизвикателства са очевидни. Европа е изправена пред все по-голяма разлика в брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо САЩ, дължаща се на по-бавен растеж на производителността и недостиг на иновации. Драги оценява, че преодоляването на тази разлика ще струва между 750 и 800 млрд. евро годишно в следващите години.

Освен това в момента Европа изнася спестяванията си, за да укрепи капиталовата си база в чужбина, вместо да инвестира на вътрешно ниво.

За да се справи с този проблем, Комисията отправи предложения като Плана за готовност за отбрана за 2030 г., Съюза за спестявания и инвестиции и Компаса за конкурентоспособност. Но постигна ли ЕС „радикалната промяна“, която Драги изискваше? Не съвсем.

„Това, което беше направено през тази година, беше по-скоро да се изчака да се види какво ще се случи във Вашингтон и след това да се реагира, отколкото да се пристъпи към проактивно изпълнение на много от големите проекти в доклада на Драги“, казва старшият научен сътрудник на Elcano.

По отношение на инвестициите Европа остава далеч от мащаба, за който призова Драги.

„Общото заемане на средства за общи приоритети остава малко вероятно, а завършването на съюза на капиталовите пазари – сега преименуван на „Съюз за спестявания и инвестиции“ – би означавало решаване на политически чувствителни въпроси, които са в застой от години. Следователно напредъкът е в най-добрия случай постепенен“, смята Филип Йегер от Jacques Delors Centre.

Ягер добавя, че ЕС разбира проблемите си и предприема стъпки за тяхното решаване, но темпът и амбициите са далеч от „радикалната“ промяна, която изисква днешният променящ се свят.

Реформа или „бавна агония”

„Ако искаш да промениш света, започни от себе си”, е казал Ганди. Това е съвет, който не се различава много от този на Драги.

Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че ако ЕС премахне вътрешните бариери, за да достигне нивото на САЩ, производителността на труда може да се повиши с около 7% в рамките на седем години.

Анализаторите виждат същата обща картина: възходът на агресивните индустриални политики в САЩ и Китай, ерозията на многостранните институции и нарастващият фокус върху икономическата сигурност са пренаписали правилата на глобалната конкуренция. Европа все още не се е адаптирала.

„Моделът на растеж, основан на силна зависимост от износа и от финансовата система на САЩ, стана много уязвим в момент на дълбоки трансатлантически търкания“, казва Волф.

Световната търговия сега се определя от геоикономиката, сигурността и стабилността на веригата за доставки. Въпреки новите споразумения, сключени през последните години, ЕС остава опасно зависим от вноса на редки земни елементи от Китай. Той също така подписа търговско споразумение със САЩ, което критиците отхвърлят като капитулация пред Тръмп.

За мнозина завръщането на Тръмп в Белия дом е не само сигнал за тревога, но и пълно пренастройване на глобалната търговска система.

„Някои се надяваха, че агресивната търговска, както и парична и финансова политика на администрацията на Тръмп ще подтикне страните от ЕС да реагират. Но това всъщност не се случи“, казва Пиер Жайе, икономист в Institute of International and Strategic Relations (IRIS).

Съвместната търговска декларация на САЩ и ЕС от 21 август може би е защитила основните интереси на европейските индустриални сили, твърди той, но е далеч от истинска стратегия на ЕС за Вашингтон.

Андреа Ренда, директор по научните изследвания в CEPS, е още по-прям: „ЕС е изправен пред потенциален шантаж от Вашингтон предвид необходимостта да си осигури подкрепата на САЩ за Украйна. Но това не може да бъде извинение за бездействие. Колкото по-дълго чакаме да разнообразим търговските си отношения и да премахнем бариерите в рамките на единния пазар, толкова по-голям е рискът да изпаднем в тази бездна.“

Досега ЕС се е фокусирал предимно върху декларации и облекчаване на регулаторните тежести, като напредъкът по отношение на по-дълбоките реформи е по-малък.

„Най-важното е, че аспектите на доклада, свързани с управлението, все още се пренебрегват: има нужда от много повече Европа — и по-гъвкаво управление, за да се използва напълно силата и потенциалът на Съюза“, заключава Ренда.