Петролът в Куба свърши. Ще оцелее ли режимът?

Китай, Бразилия, Мексико и други предоставят – или са обещали да предоставят, хранителна и хуманитарна помощ. Без значими доставки на гориво обаче не е ясно колко дълго кубинското правителство може да остане на повърхността.

Какво би спечелила администрацията на Тръмп от колапса на кубинското правителство?

Последователни американски администрации се опитваха да свалят 67-годишния комунистически режим в Хавана – или да го принудят да се промени. Никой американски президент обаче не е оказвал чак такъв натиск, какъвто Тръмп.

Водена отчасти от Рубио – роден във Флорида от кубински родители, администрацията във Вашингтон засили санкциите и оказва натиск върху съседите на Куба, като Гватемала, Хондурас и Ямайка, да намалят зависимостта си от кубинските медицински мисии, друг източник на доходи за Хавана.

Под натиск от Вашингтон Еквадор и Коста Рика прекъснаха дипломатическите си отношения с Куба.

Кубинските американци са мощен електорален блок в Южна Флорида и тази общност отдавна се застъпва за падането на режима. Ако Рубио успее да го постигне, това би му помогнало да се превърне във фаворит на републиканците на бъдещи президентски избори.

Във Вашингтон Куба се разглежда като платформа за Китай, Русия, Иран и други врагове на САЩ на прага на щата Флорида. Някои американски лидери виждат смяната на режима като начин за притъпяване на това влияние.

Какви са рисковете за САЩ?

Серия от кризи през последните десетилетия доведоха до вълни от кубински мигранти към бреговете на САЩ. През 1980 г. над 125 хил. кубинци пристигнаха във Флорида само за няколко месеца.

Настоящият отлив от острова, който започна по време на пандемията и надминава този от 80-те, не показва признаци на отслабване. Островът е загубил над 2,75 млн. души от 2020 г. насам, според Хуан Карлос Албизу-Кампос, демограф, базиран в Хавана.

Ако правителството в Куба се срине напълно, това може да предизвика още по-голяма миграционна вълна и хуманитарна криза на по-малко от 100 мили от Флорида.

Провал на Куба би могъл да дестабилизира и други части на Карибите и Латинска Америка. Няма как, освен това, да се каже как Китай и Русия биха реагирали на падането на един от най-дългогодишните им идеологически съюзници в Западното полукълбо.

Какво се знае за преговорите?

След месеци на слухове и изтичане на информация от САЩ кубинското правителство призна на 13 март, че се водят преговори. Американски представители са се ангажирали с няколко официални лица, включително Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на Раул Кастро - 94-годишният бивш кубински президент и брат на Фидел Кастро.

Смята се, че Родригес Кастро има тесни връзки с GAESA, разрастващия се бизнес конгломерат, управляван от кубинските военни.

На 14 май директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф посети острова за разговори на високо ниво, след като хора, запознати с въпроса, заявиха, че САЩ са все по-разочаровани от липсата на напредък.

Куба предприе стъпки, за да успокои Вашингтон, като освободи някои политически затворници и предложи да отвори икономиката си. На 16 март правителството заяви, че ще позволи на кубинците, които живеят в чужбина, да инвестират и да стартират местни компании – отдавнашно искане на кубинските емигранти в Маями.

Властите в Хавана вече позволяват на частните предприятия да си внасят собствено гориво.

Рубио обаче коментира, че промените не са достатъчни и каза, че всички предложения са без значение, докато Куба не постави „нови хора начело“.