10 начина, по които Тръмп направи Америка по-слаба

Подкопаване на върховенството на закона

Презрението на Тръмп към законите и правилата е добре документирано и той е положил големи усилия, за да се изолира от всякакъв вид правни ограничения, като същевременно използва правната система, за да провежда вендети срещу лица, които са имали нещастието да си навлекат гнева му. Утвърждаването на личния му адвокат, безкрайно отзивчивия Тод Бланш, за главен прокурор на САЩ е само последната стъпка в тази кампания. Усилията му са подпомогнати от идеологически обвързан и послушен Върховен съд, който е проверявал действията му в няколко случая, но най-вече ги е благословил и овластил.

Защо това е важно? Защото доверието в целостта на американската съдебна система е успокояващо за американците и за чужденците, които искат да търгуват или инвестират в страната. Увереността, че законите ще бъдат справедливо тълкувани и прилагани по безпристрастен и прозрачен начин, намалява рисковете от произволни или политически мотивирани решения, като по този начин намалява рисковете при правене на бизнес. Чужденците няма да прекъснат всичките си връзки със страната, ако повярват, че американската съдебна система е станала политизирана и корумпирана, защото има много страни, където тези проблеми са дори по-лоши. Но Съединените щати ще са пропилели една от характеристиките, които са ги правили особено привлекателен партньор в миналото.

Заплаха за електоралната почтеност

Демокрацията зависи от свободните и честни избори и от убеждението на гражданите, че резултатите точно отразяват подадените бюлетини. От самото начало Тръмп всява съмнения относно почтеността на избирателната система, с неоснователното си и често повтаряно твърдение, че всъщност е спечелил изборите през 2020 г. Всъщност най-ясният пример за електорални нарушения е собственият опит на Тръмп да обърне поражението си през 2020 г., като насърчи разярена тълпа да щурмува Конгреса, окаже натиск върху служителите на щатските избори да намерят повече гласове за него и се опита да накара бившия вицепрезидент Майк Пенс да наруши клетвата си и да откаже да удостовери резултатите. Ако искате доказателства за истинска изборна измама, не търсете повече.

Опасността тук е, че ерозията на общественото доверие в изборите ще накара загубилите да отхвърлят казаното от мнозинството от избирателите, да откажат да приемат решения на длъжностни лица, за които погрешно вярват, че са избрани с измама, и да ги направят жертва на конспиративни теории, които разделят страната още повече. Нищо не може да бъде по-разрушително за чувството за патриотизъм и гражданско единство от убеждението, че изборите постоянно се манипулират, а точно това прави Тръмп.

Изоставяне на системата за контрол и баланс

Нарастващата мощ на изпълнителната власт не започна с Тръмп и някои от силите, които ускориха този процес по време на втория му мандат – като безпомощността на Конгреса и Върховният съд, подкрепил унитарната изпълнителна власт – бяха налице преди преизбирането му през 2024 г. И той едва ли е първият президент, който негодуваше срещу ограниченията на властта им и пожела да може просто да прави каквото си иска, без да се налага да получава одобрението на Конгреса и съдебната подкрепа.

Въпреки това готовността на Тръмп да се справи грубо с контрола и баланса, залегнал в Конституцията, е безпрецедентна в историята на САЩ и дългосрочните последици ще бъдат тежки. Намаляването на възприеманата политическа независимост на Федералния резерв, например, ще направи чуждестранните инвеститори плахи, а премахването на контрола върху президентските действия ще увеличи опасенията на други държави относно надеждността и предвидимостта на САЩ. И когато президентите могат да правят каквото си искат, без да се налага да получават обществена подкрепа или дори да представят аргументите си пред Конгреса, е по-вероятно да се сблъскате с лошо замислени провали като настоящата война с Иран. Освен ако не сте убедени, че Тръмп е безпогрешен агент на божественото Провидение - въпреки планината от доказателства за противното - това посегателство срещу конституционния ред на Съединените щати би трябвало да ви тревожи. Много.

Изоставяне на цивилизован дискурс

Повече от всеки друг, Тръмп е отговорен за огрубяването и вулгарността на политическия дискурс в САЩ. Това е отчасти неговата готовност и способност да лъже безсрамно – черта, която е заразила по-голямата част от Републиканската партия – но също така и зависимостта му от вулгарни обиди; насилствена реторика; несвързани тиради, изобразяващи опонентите като престъпници, предатели или нещо по-лошо; и твърде очевидното му презрение към половината граждани на страната.

Неговите последователи, от Ванс надолу, са възприели същата тактика. По-нататъшното разделяне на американците едни срещу други и превръщането на това, което би трябвало да са сериозни дебати по сложни въпроси, в състезание по обиди в училищния двор е рецепта за продължаваща поляризация, задънена улица и глупави решения. Нашите врагове сигурно са във възторг да гледат как  президентът и вицепрезидентът на САЩ вършат работата им вместо тях.

Унищожаване на меката сила на САЩ

Съберете всички тези неща заедно и резултатът е колапс в реално време на някога значителната „мека сила“ на Съединените щати. Въпреки че Тръмп е популярен сред малцина политици със сходни интереси (най-вече в Латинска Америка), като цяло САЩ претърпяха забележителен срив в очите на по-голямата част от света. Несъвършената им демократична система вече не буди възхищение, ерозиращата им инфраструктура депресира чуждестранните посетители, вместо да ги заслепява, а хищническата политика на Тръмп отчужди страни, които някога бяха сред най-проамериканските в света (като Канада и Дания).

Най-лошото е, че хаотичното му вземане на решения и зависимостта му от неквалифицирани лакеи е подкопало аурата на компетентност, от която зависи трайното глобално влияние. Когато САЩ са само малко по-високо ценени от Северна Корея, Афганистан, Иран или Израел, това значи, че нещо се е объркало сериозно.

Честно казано, вторият мандат на Тръмп не е пълен провал. Той помогна за избирането на някои про-Тръмп хора в някои малки страни, измъкна някои краткосрочни икономически отстъпки от няколко американски партньори и накара ФИФА да отмени наказание на член на американския национален отбор по футбол по време на неотдавнашното Световно първенство (без резултат - отборът така или иначе загуби следващия си мач). Той дори успя да присъства на среща на върха на НАТО, без да предизвика голям дипломатически инцидент.

Но основното му постижение през втория му мандат е да обогати себе си и своите приближени. Това не е малко постижение, предполагам, и може би е истинската причина, поради която изобщо се е заел с политика. Семейството му ще бъде много по-богато, когато мандатът му приключи, но страната ще бъде по-слаба, по-болна и по-гневна. Ако не е било очевидно преди, сега със сигурност е: „Да направим Америка отново велика“ винаги е било просто измама.

(БГНЕС)