Защо толкова много страни искат да влязат в ЕС, с изключение на най-богатите?

Украйна и Молдова приключиха с калибрирането на законите си спрямо правилата на Европейския съюз (ЕС). Черна гора покрива 18 от общо 33 преговорни глави, преследвайки идеята за членство в блока. Албания се надява да приключи преговорите до 2027 г. Всяка от тези държави е по-бедна, по-малко институционално сигурна или по-близо географски до Русия, отколкото някога ще бъде Исландия, и всички те искат да се присъединят към ЕС, пише Euronews.

Исландия, по-богата и по-стабилна от повечето държави-членки на ЕС, каза „не“ на идеята за присъединяване към блока. На 29 август избирателите отхвърлиха възобновяването на преговорите за членство с 52,8% „против“ срещу 47,2% „за“. Исландия остава в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Шенгенското пространство, обвързана с единния пазар както преди.

Защо Исландия каза „не“?

За страните кандидатки членството в ЕС е трансформиращо. „Ползите от членството в ЕС са различни за богатите, вече интегрирани страни“, коментира Тинатин Ахвледиани, ръководител на програмата за разширяване в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

Кандидатки като Украйна или Черна гора получават геополитическа опора, достъп до финансови средства и рамка за реформи, която прави отстъплението политически скъпоструващо. Исландия вече разполага с по-голямата част от икономическите аргументи, покрити чрез ЕИП, а сигурността ѝ е гарантирана от НАТО. Това, което остава на масата, е в политическото пространство: място в институциите на Брюксел.

„Тези ползи са по-малко осезаеми за избирателите, отколкото икономическата конвергенция или демократичната консолидация“, посочва Ахвледиани, като добавя: „За страните, които вече се радват на просперитет, стабилност и достъп до пазара, ЕС трябва да представи по-силни политически аргументи за членство“.

Исландия е своеобразен тест за този аргумент и според собствените ѝ думи ЕС не го е представил достатъчно убедително.

Кампанията за членство имаше реални аргументи. Основен лихвен процент от 8% срещу 2,25% на Европейската централна банка (ЕЦБ), както и нарастващо напрежение в Арктика, откакто американският президент Доналд Тръмп възобнови преговорите за придобиване на Гренландия.

Но това не беше достатъчно.

Дори аргументът за сигурността, който първоначално върна въпроса за членство в ЕС в политическия дневен ред на Исландия, не можа сам по себе си да преодолее скептицизма.

„Опасенията за сигурността помогнаха въпросът за членство в ЕС да се върне в дневния ред, особено като се имат предвид променящите се трансатлантически отношения, продължаващата война на Русия в Украйна и все по-оспорваната Арктика“, изтъква Ахвледиани. „Но самата сигурност не беше достатъчна, за да осигури победа на референдума“, добавя тя.

Почти всички са съгласни, че това, което тласна исландците към „не“, е рибата. Около 90% от риболовните компании в страната се противопоставиха категорично на членството, тъй като не желаят да подчинят водите на своята страна на Общата политика на ЕС в областта на риболова.

Ахвледиани нарича риболова „не просто икономически сектор“ в Исландия, а нещо, „тясно свързано с националната идентичност“.

Според нея това е причината противниците на идеята за членство да спечелят.

„Избирателите в крайна сметка преценяват геополитическите рискове спрямо редица конкретни частни и вътрешни интереси. За Исландия риболовът и суверенитетът са по-непосредствени и политически важни от по-широкия стратегически аргумент за по-дълбока европейска интеграция“, категорична е Ахвледиани.

Мика Аалтола, финландски евродепутат от дясноцентристката група на Европейската народна партия (ЕНП), прилага същата логика и към земеделието.

Исландското овцевъдство, млечните продукти и оранжерийното производство оцеляват „зад високи търговски стени“, които правилата на ЕС биха променили. „Първичното производство в сурова среда е екзистенциално“, казва той, „а екзистенциалните неща не се споделят“.