Защо Урсула фон дер Лайен отива на посещение в Гренландия точно сега?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще пътува до столицата на Гренландия в неделя в опит да засили подкрепата за арктическия остров на фона на многократните заплахи от президента на САЩ Доналд Тръмп, пише CNBC в материал.

Очаква се ръководителят на ЕС да обяви ново финансиране за самоуправляващата се датска територия по време на второто си пътуване до Нуук, на което ще е в компанията на датския премиер Мете Фредериксен.

Това се случва малко след като исландците гласуваха за отказ от възобновяване на преговорите за членство в ЕС и докато Тръмп засилва отново стремежа си да придобие Гренландия от съображения за национална сигурност.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен направи завоалиран намек за стремежа на Тръмп да придобие острова преди посещението на Фон дер Лайен.

„ЕС ясно заяви подкрепата си за нас в геополитическата ситуация, като същевременно отговори на нашето желание за още по-голямо партньорство. Очаквам с нетърпение следващите дни и да споделя повече за значението на Съвместната декларация за Гренландия“, каза Нилсен в изявление, цитирано от CNBC.

Анализатори подчертаха три ключови причини за посещението на Фон дер Лайен в Гренландия: арктическата сигурност, икономическите и инфраструктурни инвестиции и по-широкото сътрудничество в Северния Атлантик и по-широкия арктически регион.

Европейската комисия не е отговорила на искането на CNBC за коментар преди посещението на Фон дер Лайен. Говорител на датското външно министерство е отказал коментар.

Арктическата сигурност

Пътуването на председателя на ЕС до Нуук служи като проява на солидарност както към Гренландия, така и към Дания във време на засилено геополитическо напрежение, според Кристина Шпор, професор в катедра „Международна история“ в London School of Economics.

„Никога не трябва да губим от поглед какво се случва с Русия и Китай. С това нямам предвид само саботажната дейност и хибридната война, които виждаме, като фокусът сега е върху Германия, но всъщност отново имаме въпросителни относно руските траулери около Свалбард“, каза Шпор пред CNBC.

„Виждаме също, че китайците и руснаците извършват научни действия с двойно приложение в Чукотско море, през Беринговия проток по-на север. И, разбира се, Америка заяви, че не трябва да влизат в американски национални води“, допълни тя.

Тези опасения за сигурността се простират и до т. нар. пролука GIUK, каза Шпор, имайки предвид стратегически морски коридор между Гренландия, Исландия и Великобритания, който свързва Арктика с Атлантическия океан.

Тръмп отдавна иска контрол над Гренландия – обширен, но слабо населен и до голяма степен замръзнал остров. Но фиксацията на президента на САЩ върху територията се превърна в основен трансатлантически въпрос в началото на годината.

Тръмп, който отказа да изключи използването на военна сила за анексиране на Гренландия, внезапно обяви в края на януари, че той и генералният секретар на НАТО Марк Рюте са сформирали „рамка за бъдеща сделка“ по отношение на територията.

Работна група от представители на САЩ, Дания и Гренландия оттогава се среща, за да обсъди какво ще се случва занапред.

Местни инвестиции

Пакетът за финансиране на ЕС за Гренландия за 2026 г. и 2027 г., за който Financial Times съобщи, че може да достигне 200 млн. евро, може да бъде насочен към области като ключови суровини, възобновяема енергия и подводни кабели, наред с други приоритети.

Фон дер Лайен откри офиса на Европейската комисия в Нуук през март 2024 г., установявайки постоянно европейско присъствие в страната. Ръководителят на ЕС също така подписа споразумения за сътрудничество на стойност близо 94 млн. евро по това време.

„Има няколко равнища, но единственото, което никога не бива да забравяме, са отношенията между Гренландия и Дания“, каза по телефона пред CNBC Андреас Распотник, старши сътрудник в мозъчния тръст The Arctic Institute.

„Подходът сега е пределно ясен: какво наистина можем да направим? Можем да инвестираме, можем да предложим подкрепа по предварително договорени въпроси като инфраструктура, инвестиции в образование и увеличаване на нашето присъствие там“, коментира още той.

Йозеф Сикела, комисар на ЕС по международните партньорства, наскоро коментира някои от инвестициите на ЕС в Гренландия по време на среща за обсъждане на арктическите въпроси в Брюксел.

„ЕС инвестира в образование, рибарство и устойчив туризъм в Арктика от десетилетия. 372 млн. евро в арктически изследвания чрез „Хоризонт“, 273 млн. евро чрез „Интеррег“, каза Сикела във вторник на Арктическия форум на ЕС. „Ние не сме новодошли тук. Но днешната среда изисква повече“, добави той.

Северно съседство

Посещението на Фон дер Лайен в Гренландия се разглежда и като отлична възможност за ЕС да координира тясно с регионалните лидери въпроси като отбраната и икономическата устойчивост, особено като се има предвид, че блокът е в процес на актуализиране на своята арктическа политика.

Според Распотник стратегическото мислене в Брюксел се променя, като се обмисля как могат още по-добре да включат Гренландия в своеобразното северно съседство.

„Имаме източно съседство, имаме южно съседство, но как можем да дефинираме севера? А под север това означава Исландия, Канада и Великобритания“, продължи той.

„Как можем да мислим по-стратегически за тези партньори, тези държави, които са извън ЕС на север?“, посочи още.

В понеделник е планирано Гренландия да бъде домакин на двугодишна национална среща с премиера на Дания Фредериксен и на Фарьорските острови Бейнир Йоханесен.

„Тези времена ни ангажират да работим в тясно сътрудничество. Като трима души в една лодка, трябва да гребем заедно и да осигурим обща посока, каквато е в сегашната система“, каза премиерът на Гренландия Нилсен.