Ръстът на заплащането се забавя в големите икономики по света

Ръстът на заплащането се е забавил из големите икономики през последните шест месеца. Това е още един сигнал, че централните банки са под все по-голям натиск да започнат да намалят основните лихви през първата половина на годината, пише Financial Times.

Ръстът на годишна база на обявените заплати възлиза на 3,8% в САЩ през декември след стабилен, двегодишен спад от върха от 9,5% в края на 2021 г., показва инструмент за проследяване на заплатите в различни страни, публикуван от сайта за търсене на работа Indeed.

Годишният растеж на заплатите възлиза на 3,8% в еврозоната, намалявайки от върха от 5,2% през 2022 г., посочва Indeed. Дори във Великобритания, където ръстът е по-силен и по-устойчив, медианното ниво на заплащането в обяви за работа е с 6,6% по-високо на годишна база спрямо връх от 7,4% през юни.

Данните ще успокоят централните банкери, които се тревожат, че ще бъде по-трудно да се свали инфлацията устойчиво, ако заплатите продължат да растат бързо, а компаниите прехвърлят разходите върху потребителите.

Цялостната картина предлага „добри новини за работниците и търсещите работа“, посочва Indeed, тъй като по-бавният темп на растеж все още задминава ръста на потребителските цени, подкрепяйки възстановяването на жизнените стандарти.

Инфлацията се забави остро във всички големи икономики през последната година, а последните данни показват, че тя е била на ниво от 3,4% в САЩ, 2,9% в еврозоната и 3,9% във Великобритания. Ценовият натиск обаче още съществува, а инфлацията в сектора на услугите все още е твърде висока, за да донесе успокоение на централните банкери.

Инвеститорите залагат, че Федералният резерв може да започне да намалява основните лихви още през март, ако ценовият натиск продължи да отслабва, Европейската централна банка ще последва през април, а Английската централна банка – през май.

Централните банкери обаче предупреждават, че ще се нуждаят от много по-ясни доказателства, че трудовите пазари са се охладили достатъчно, за да се насочи инфлацията стабилно надолу, преди да облекчат паричната политика.

Инструментът за проследяване на заплатите на Indeed, покриващ Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Испания, показва, че картината е различна из еврозоната, а ценовият натиск все още е силен в страни като Нидерландия и Германия, където секторите с ниско заплащане трудно намират нови служители.

Разработен в сътрудничество с Ирландската централна банка, инструментът привлича вниманието на централните банкери, тъй като заплащането, което се предлага на новоназначените, може да е ранен сигнал за посоката на заплащането на наетия персонал.

Павел Адрян, икономист в Indeed, казва, според цифрите пазарите на труда са „достигнали повратна точка“ от двете страни на Атлантическия океан, с широкообхватно забавяне при повечето професии, „което предполага, че това не е нишов феномен“.

Но Адрян също така предупреждава, че може да отнеме много повече време в еврозоната, отколкото в САЩ, докато растежът на заплатите се забави до темпа от 3%, който централните банки считат за съвместим с 2% инфлация, и че „пътят за ЕЦБ ще бъде по-неравен“.

Причината е, че много европейски работници са обхванати от многогодишни секторни споразумения за заплащане, които наваксват бавно инфлацията, а много от тях предстои да бъдат предоговорени през 2024 г. Някои страни също така току-що повишиха минималните си заплати, което може да има вторичен ефект върху средното заплащане.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн каза в интервю миналата седмица, че „ще отнеме време, за да разберем добре дали уреждането на заплатите се забавя“. Достигането на ръст на заплатите от 3 на сто ще бъде „постепенен процес“, добави той.