Тристранният съвет не постигна съгласие за минималната работна заплата за 2025 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година. Синдикатите подкрепиха проекта на служебното правителство за минимална работна заплата 1077 лв. за следващата година, но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението.

Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе заседание за обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика.

След години на спорове между бизнес, синдикати и държава минималната работна заплата вече се изчислява като процент от средната за страната. Предвижда се увеличението да бъде с 15,4%, или сегашните 933 лева да достигнат 1077 лева.

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. МРЗ да бъде 1077 лв., предава БТА.

Няма законови и икономически пречки да расте минималната работна заплата. Обратно, тя дава икономически принос за ръста на потреблението и на брутния вътрешен продукт (БВП), заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Ръстовете на доходите и на минималната работна заплата през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на минималната работна заплата“, каза той. Според него експертите на синдиката са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати. Те са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена минималната работна заплата. По думите му нарастването на минималната заплата не пречи на конкурентоспособността на икономиката - в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на минимална заплата, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.

„Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите членки на ЕС и запазващ най-ниското ниво за България“, каза още Димитров.

„Сумата от 1077 лв. минималната работна заплата прави 836 лв. нетна заплата“, каза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, допълни Кацарчев. Той даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.

Работодателите се обявиха против правителственото предложение. Очаквано настояват увеличението да не бъде в този размер.

„Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на минималната работна заплата, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати“, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.