БСК: Експертите в маркетинга и IT сферата срещат по-висок риск от прегаряне

Претовареността е най-високият източник на напрежение и стрес в работата. Това показват резултати от изследване на Българската стопанска камара  за професионалното прегаряне в шест професии, предразположени към риск от развитие на бърнаут, което води до риск за психичното здраве. Проучването на експерти на БСК – съюз на българския бизнес е направено в периода януари – март в рамките на Проект „Заедно за заетост“. В него са участвали над 300 работещи от следните професионални групи: ръководители в преработващата промишленост; ръководители и специалисти управление на човешките ресурси; ръководители и специалисти маркетинг и продажби; управители на хотели и ресторанти; специалисти информационни и комуникационни технологии; финансови специалисти (счетоводители).

Риск от бърнаут

Нивото на развитие на бърнаут в професиите, обхванати в изследването, показват тревожна картина. Засегнати от синдрома на професионално прегаряне са преобладаващата част от изследваните лица, като 62% са на средно ниво и 11% на високо ниво на развитие на бърнаут.

Синдромът на прегаряне се развива най-интензивно в професионалните групи ръководители и специалисти маркетинг и продажби и специалисти информационни и комуникационни технологии. Във всички останали професии, включени в изследването, бърнаутът е изразен преобладаващо в средна степен, която се характеризира с ясно проявен хроничен стрес в работата и прогресивно нарастващи емоционални, поведенчески, когнитивни, физиологични и социални симптоми на прегаряне.

На лице е възходящ процес на емоционално и физическо изтощение, умствена преумора, намалена трудова ефективност, постепенна загуба на сили, енергия и мотивация. Този процес може да нарасне лавинообразно и да се навлезе в трето ниво на професионално прегаряне - състояние на психиката, при което настъпва пълен срив в адаптацията и в способността на индивида да се ангажира нормално и пълноценно с работата си. 

Жените са по-уязвими към професионално прегаряне в сравнение с мъжете, а младите хора от поколение Z и Y са по-силно засегнати от бърнаут в сравнение с по-възрастните.

Неблагоприятни фактори в работната среда

Всеки втори от изследваните лица изпитва преумора и счита, че сроковете и количеството работа, която трябва да извърши, надхвърлят времето, с което разполага. Другият висок източник на напрежение и стрес са влошената работна атмосфера, конфликтите, липсата на открита комуникация, недостатъчната подкрепа от ръководителите и колегите, както и липсата на справедлива оценка, възнаграждение и признание за положените усилия.

Всеки трети от изследваните лица твърди, че няма ясен регламент за неговите правомощия, често е принуден да изпълнява противоречиви изисквания и не разполага с достатъчно автономия и свобода в организацията на работата си.

Обобщените резултати от изследването показват, че работещите в целевите професионални групи, притежават устойчиви личностни характеристики, които значително усилват риска от развитие на бърнаут. Данните показват, че в изследваните лица доминират три индивидуални черти, които са ключова предпоставка за професионално прегаряне. Те са свързани със завишените амбиции и очаквания, болезнената самокритичност и работохолизма.

Около 60% от респондентите проявяват изострена зависимост от външна оценка (нужда от одобрение) и стремеж към перфекционизъм в работата си. Почти всеки втори споделя, че се чувства емоционално уязвим и трудно преодолява негативните преживявания в работната среда. Тези личностни качества могат да бъдат позитивни, когато водят до успех, но и деградивни (саморазрушителни), когато се натъкнат на постоянни и  непреодолими проблеми и препятствия в работната среда. В такава ситуация те предизвикват дисбаланс в психичното състояние, разочарование, неувереност, напрежение и тревожност, които са в основата на хроничния стрес и синдрома бърнаут.  

Повишените амбиции и очаквания, перфекционизма и работохолизма са най-силно изразени в професиите, свързани с маркетинг и продажби, при управителите на хотели и ресторанти и специалистите в сектора на информационните и комуникационните технологии.

Болезнената самокритичност е най-характерна за професиите в областта на маркетинга и продажбите, ресторантьорството и хотелиерството, управление на човешките ресурси и при ръководителите в преработващата промишленост.

Изострената зависимост от външна оценка и нужда от одобрение е преобладаваща личностна черта в хората, упражняващи професии в маркетинга и продажбите, управлението на човешките ресурси, ресторантьорството и хотелиерството и информационните и комуникационните технологии.

От резултатите от проучването се вижда, че изследваните лица определят като най-напрягащи три фактора, които характеризират техните професионални роли и отговорности. Те са свързани с нарастващата сложност и мултифункционалност на задачите, високата отговорност в изпълнението и рисковете от грешки и проблеми, водещи до тежки последствия за организацията, както и работата в емоционално напрегнати ситуации. Всеки пети от изследваните лица споделя, че задачите, които изпълнява на работното си място не съответстват на предварителните му представи за същността на професията.

С най-висока сложност се характеризира изпълнението на задачите в областта информационните и комуникационните технологии, корпоративните финанси и човешките ресурси. Управителите на хотели и ресторанти, финансовите специалисти и ръководителите в преработващата промишленост акцентират върху високата отговорност за резултатите и последствията от изпълнението. Най-високо емоционално напрежение предизвиква изпълнението на професионалните роли при финансовите специалисти, ръководителите и специалистите маркетинг и продажби, управителите на хотели и ресторанти.