Европейските правителства имат малък контрол върху енергийна криза през зимата

Правителствата на европейските държави могат да се окажат пред енергийна криза през зимата без да имат сериозни лостове за контрол, пише Bloomberg. Данните на Gas Infrastructure Europe (GIE) показват, че газохранилищата в Европа са пълни над 92% от капацитета си, но държавните органи поддържат едва около 10% от тях.

Останалата част са в ръцете на търговци, комунални компании и промишлеността. Всички те могат да бъдат изкушени да продадат природния газ, включително и в друга държава, при голяма печалба.

В момента няма данни кой съхранява газ в газохранилищата. В повечето случаи това са комунални компании, които са държавна собственост. Част от резервите обаче са собственост на компании като Glencore и Vitol. Те са малки играчи на този пазар, но интересите им са да максимизират печалбата.

Така при криза големи пазари като Германия или Полша могат да привлекат газ от Италия, Австрия или Холандия. Газопреносната мрежа на ЕС е обвързана и потоците могат да бъдат насочени в различни потоци. Досега системата не е работила в условията на криза като сегашната и тепърва предстои да видим дали пазарът ще е ефективен.

Всъщност Австрия традиционно е "доставчик" на газ за Европа през зимните месеци - 2/3 от капацитета ѝ за съхранение обикновено се използва от други европейски страни. Чехия и Унгария също имат по-голям обем на газохранилищата, отколкото им е нужно.

Според консултантската компания Wood Mackenzie всичко ще зависи от това колко студена ще бъде зимата. Ако температурите са по-ниски от обичайното, към края на март газохранилищата ще бъдат пълни до не повече от 10% от капацитета си. Това вече повдига опасенията за следващия зимен сезон.

Зимата отдавна притеснява европейските правителства и институции. През август Европейската комисия предложи план, предвиждащ намаляване на потреблението с 15%, приет с неохота от страните от общността. В някои държави пък стартираха планове за действие при криза, като в последната фаза се предвиждат и извънредни мерки. В Германия например при най-тежките сценарии правителството обявява извънредно положение, при което мрежовият регулатор преценява дали газът да бъде оставен в газохранилищата или да бъде (и как) разпределен.

Германия е сред държавите, които в случай на спиране на всякакви източници на газ, ще е в много тежко положение. Газохранилищата покриват само 25% от годишното потребление, а през зимата то е много по-високо. В подобна ситуация е Полша, чийто капацитет на газохранилищата е по-малък отколкото на Словакия. И двете държави ще разчитат на солидарността на съседите си при такова развитие на нещата.