Енергийната сметка на Европа от 1 трлн. долара е само началото на кризата

Европа понесе удар от близо 1 трлн. долара от растящите енергийни разходи като последица от войната на Русия в Украйна и най-дълбоката криза от десетилетия едва сега започва, пише Bloomberg.

След тази зима регионът ще трябва да напълни отново газови хранилища с малко до нулеви доставки от Русия и нарастваща конкуренция за танкери с гориво. Дори с повече действащи инсталации за внос на втечнен природен газ пазарът се очаква да остане затегнат до 2026 г., когато ще стане наличен допълнителен производствен капацитет от САЩ до Катар. Това означава, че високите цени ще се запазят.

Макар че правителствата успяха да помогнат на компании и потребители да преодолеят до голяма степен удара с помощ за над 700 млрд. долара, според института „Брюгел“ в Брюксел извънредното положение може да продължи с години. С повишаването на лихвите и вероятно започналата вече рецесия на икономиките подкрепата, която смекчи удара за милиони домакинства и компании, изглежда все по-недостъпна.

„След като пресметнете всичко – спасителни помощи, субсидии, сумата става страховито голяма“, казва Мартин Девениш, директор на консултантската компания S-RM. „За правителствата ще стане много по-трудно да управляват тази криза догодина“, допълва той. Разходите на Европа за осигуряване на газови доставки и подпомагане на потребителите заради ръста на цените достигнаха 700 млрд. евро към края на ноември. Графика: Bloomberg LP

Фискалните възможности на правителствата вече са ограничени. Около половината от страните членки на ЕС имат дълг, който надхвърля лимита на блока от 60% от брутния вътрешен продукт.

Приблизителните разходи за 1 трлн. долара, изчислени от Bloomberg на база пазарни данни, са широк сбор от по-скъпа енергия за потребители и компании – част от която, но не всичката беше компенсирана с пакети от мерки за подкрепа. „Брюгел“ е стигнал до сходни данни, анализирайки търсенето и повишаването на цените, които бяха публикувани в доклад този месец на Международния валутен фонд.

Бързането за запълване на хранилищата това лято въпреки близо рекордните цени смекчава засега натиска върху предлагането, но студеното време поставя енергийната система на Европа на първо изпитание тази зима. Миналата седмица германският мрежови оператор предупреди, че не е бил спестен достатъчно газ и два от пет индикатора, включително нивата на потребление, са достигнали критични нива.

Заради затегнатото предлагане компаниите и потребителите бяха помолени да намалят потреблението. ЕС успя да ограничи търсенето на газ с 50 млрд. куб. м тази година, но регионът все още е изправен пред потенциален недостиг от 27 млрд. куб. м през 2023 г., съобщи Международната агенция за енергия (МАЕ). Данните са при сценарий, в който доставките на руски газ за 27-те страни членки спадат до нула, а китайският внос на втечнен природен газ се връща на нивата си от 2021 г.

„Намирането на газ е абсолютна необходимост и вероятно ще видим повсеместно търсене от европейските страни“, коментира Бярне Скиелдроп, главен стоков анализатор в шведската банка SEB. Той прогнозира „пазар на продавачите“ най-малко в следващите 12 месеца. „Започна надпреварата за запълване на газохранилищата в ЕС“ преди следващата зима, допълва той. Спестяванията на газ в Европа се ускориха през втората половина на тази година. Графика: Bloomberg LP

Основният източник на тръбен газ от Русия за Западна Европа беше „Северен поток“, който беше повреден при акт на саботаж през септември. Регионът продължава да получава малки количества руски доставки през Украйна, но тежкият обстрел на енергийна инфраструктура от Кремъл излага маршрута на опасност. Без тази газова линия запълването на хранилищата ще бъде трудно.

За да предотврати недостиг, Европейската комисия въведе минимални цели за наличности. До 1 февруари хранилищата трябва да са пълни най-малко на 45%, за да се избегне изчерпване на количествата преди края на отоплителния сезон. Ако зимата е мека, целта е дотогава хранилищата да са запълнени на 55%.

Вносът на втечнен природен газ в Европа е на  рекордни нива и нови плаващи терминали се откриват в Германия за получаване на горивото. Подкрепени от правителствата покупки помагат на Европа да откъсва товари от Китай, но по-студеното време в Азия и потенциалното силно възстановяване на икономиката след смекчаването на COVID ограниченията от Пекин може да затруднят това. Притоци от терминалите за втечнен природен газ в Северозападна Европа. Графика: Bloomberg LP

Вносът на газ от Китай вероятно ще бъде със 7% по-висок през 2023 г. спрямо тази година, сочат данни на Института за енергийна икономика към China National Offshore Oil Corp. Държавната компания започва да си осигурява доставки на LNG за следващата година, което я поставя в пряка конкуренция с Европа за резервни доставки. Историческият спад на търсенето в Китай тази година е равносилно на около 5% от световното предлагане.

Китай не е единственият проблем на Европа. Други азиатски страни също се стремят да си осигурят повече газ. Япония, водещ вносител на втечнен природен газ в света тази година, дори обмисля да създаде стратегически резерв, а правителството също се стреми да субсидира покупки.

Европейските газови фючърси достигнаха средна цена от около 135 евро на мегаватчас тази година след връхната точка от 345 евро през юли. Ако цените се върнат на нива от 210 евро, разходите за внос може да достигнат 5% от БВП, казва Джейми Ръш, главен икономист за Европа в Bloomberg Economics. Това може да тласне прогнозираната плитка рецесия към дълбоко забавяне на икономиката, а правителствата вероятно ще трябва да ограничават програми в отговор.

„Естеството на подкрепата ще се промени от спешен, всеобхватен подход към по-целенасочени мерки“, коментира Пийт Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. „Цифрите ще бъдат по-малки, но тя ще остане валидна през този преход“, допълва той. Германските домакинства може да плащат два пъти повече за енергия тази година. Графика: Bloomberg LP

За страни като Германия, която разчита на достъпна енергия за производство на продукти от коли до химикали, високите разходи означават загуба на конкурентоспособност за сметка на САЩ и Китай. Това подлага на натиск администрацията на канцлера Олаф Шолц да поддържа подкрепата за икономиката.

„Предвид потенциално огромните политически и социални последици от рязък ръст на цената на енергията и сътресенията за гръбнака на германската икономика, е важно германското правителство да се намеси“, казва Изабела Вебер, икономист от Масачузетския университет в Амхърст.

Предизвикателството ще бъде да се намери баланс между продължаването на работата на заводите и отопляването на домовете в краткосрочен план, без да се задушат инициативите в областта на възобновяемата енергия, смятани за най-устойчивия начин за излизане от енергийната криза.

„Най-голямата задача за излизане от кризата е да постигнем енергийния преход. Трябва да разширим значително възобновяемите източници на енергия“, казва Вероника Грим, икономически съветник на германското правителство.