България и Гърция направиха крачка към реанимирането на "Бургас - Александруполис"

България и Гърция подписаха меморандум за сътрудничество относно проучването на възможността за изграждане на петролопровода "Бургас - Александруполис", но този път в обратната посока - от гръцката страна към България. Документът беше парафиран по време на визитата на българския президент Румен Радев в южната ни съседка.

Проектът осигурява диверсификация на доставките за рафинерията "Нефтохим", както и за други държави в черноморския регион, коментира той.

Припомняме, че идеята за проекта датира още от 1993 година, предложена от руски и гръцки компании. Целта беше преноса на руски петрол от пристанището в Бургас към Гърция, заобикаляйки натовареното движение през Босфора. Двустранно споразумение за изграждането на съоръжението беше подписано през 1994 година между България и Гърция, а по-късно Атина подписа споразумение за сътрудничество по проекта с Русия.

През пролетта на 2007 година в Атина беше подписано и тристранно междуправителствено споразумение за изграждане на петролопровода. Подписи под документа тогава сложиха руският президент Владимир Путин, българският премиер Сергей Станишев и гръцкият му колега Костас Карамалис. В началото на 2008 година беше създадена и проектната компания Trans-Balkan Pipeline, която е със седалище в Нидерландия.

Плановете обаче пропаднаха, след като през 2011 година българското правителство се отказа от проекта. Посочените мотиви бяха, че заложените цели не могат да бъдат реализирани и той не е икономически изгоден. Малко преди това жителите на Бургас отхвърлиха на референдум строителството, макар че събраните гласове не достигнаха, за да бъде решението законодателно.

Интересът се подновява сега, когато ЕС наложи ембарго на руския петрол. До края на 2024 година България има дерогация от тази европейска политика.

По време на визитата на Радев в гръцката столица Атина бяха подписани още няколко енергийни споразумения, касаещи доставките на природен газ през терминалите за втечнен газ в Средиземно море, както и за съхранение на газ в газохранилището в Чирен, посочват още от пресцентъра на Президентството.

По-рано в интервю за "Катимерини" Радев коментира, че подписаните споразумения са от значение не само за двете държави, но и за енергийната сигурност за целия регион. Той визира новата газова връзка IGB, която влезе в експлоатация през октомври 2022 година, и терминала за втечнен газ край Александруполис, който трябва да бъде готов преди края на тази година.

Българският държавен глава припомня още за проекта за увеличаване на доставките на тръбен газ от Азербайджан през територията на Гърция и България до Румъния, Унгария, Словакия и Австрия.