Растящите климатични разходи ще са предизвикателство за страните и бизнеса през 2023 г.

В година, белязана от още повече природни бедствия, свързани с климата, правителствата и компаниите бяха принудени да разгледат по-внимателно финансовите рискове и отговорностите, които трябва да поемат.

Никъде това не беше по-очевидно от конференцията на ООН за климата в Египет. Участниците в конференцията постигнаха споразумение за създаване на фонд за подпомагане на бедните страни да се справят с разходите за бедствия, предизвикани от климата, пише Ройтерс.

Дискусиите обаче не постигнаха много за справяне с корена на бедствията - непрекъснато нарастващите нива на парникови газове в атмосферата.

Бавният напредък в справянето с изменението на климата накара уязвимите страни настоятелно да търсят одобрение на фонда за загуби и щети след още една година на екстремни метеорологични бедствия, включително рекордни горещини, срутващи се ледници и безкрайна суша, тласнала към глад милиони в Източна Африка.

Застрахователите особено силно усетиха проблема, тъй като годината доведе до три от най-скъпите бедствия за десетилетието – наводнението в Пакистан, причинило щети от 40 млрд. долара; смъртоносните летни горещини в Европа, донесли загуби за над 10 млрд. долара; ураганът Иън, който удари щатите Флорида и Южна Каролина и нанесе щети за 100 млрд. долара, според фирмата за моделиране на риска RMS.

Фондът за загуби и щети, одобрен на конференцията СОР27, отбеляза сериозен дипломатически пробив. САЩ и Европа от десетилетия се съпротивляваха на създаването му заради опасения, че може да се търси историческа отговорност за емисиите. Фондът обаче ще се захранва от съществуващите финансови институции и поне засега тези опасения се успокоиха.

Наблюдатели призовават бизнеса да разкрие как изменението на климата може да го застраши финансово. Инвеститорите се изправят пред растящ натиск да подбират по-внимателно вложенията си.

В един момент хора започнаха да хвърлят боя и храна по произведения на изкуството. Според експерти това е психологическа реакция на истинския страх, който хората изпитват, когато започнат да разбират мащаба на проблема.

Други отнасят проблемите си в съда. По света са заведени над 2 100 дела, свързани с климата, включително 654, заведени в съдебните зали на САЩ, според Центъра за изменение на климата Sabin към Колумбийския университет.

Учени и икономисти постигат все по-голям напредък в това да изчислят колко точно дейността на дадена страна може да е допринесла за изменението на климата – и за конкретни бедствия. Тази линия на аргументация си проправя път във все повече съдебни зали.

„Това, което все още не сме видели, е действителен процес, представящ доказателства за приписване на определен принос на страна или компания“, коментира изпълнителният директор на центъра Sabin Майкъл Бъргър. Това обаче е въпрос на време.

През 2023 г. общественото безпокойство ще се засили, тъй като изменението на климата продължава да ескалира. Това ще доведе до засилване на безпокойството и сред компании и правителства относно тяхната отговорност и рискове.

Компаниите и инвеститорите ще бъдат изправени пред още по-голям натиск да предпазят своите вериги за доставки и операции от свързани с климата проблеми.

Очаква се да се увеличи броя на заведените съдебни дела заради климата. Това поставя допълнителни предизвикателства пред националните правителства да увеличат амбициите си в областта на климатичната политика, както и пред компаниите да понесат отговорност за техните емисии и измамни практики.

Със сигурност ще се засилва натиска върху страните да си поставят по-амбициозни климатични цели до 2030 г., както и да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г. – пътят да се задържи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.