След COP27: Има надежда за климата, но при по-реалистична цел

Срещата на ООН за климата COP27, която се проведе в Египет, приключи със съмнения, че светът ще успее да постигне целта глобалните температури да не се повишат с повече от 1,5°С спрямо прединдустриалните нива до края на столетието, но и с надеждата, че може да се покрие по-реалистичен лимит - от 1,7°С, пише The Wall Street Journal.

По последните данни на ООН температурите на Земята са се увеличили с 1,1°С спрямо прединдустриалните нива, тоест 1850 година. Според климатолозите основната причина за това са емисиите парникови газове, като например въглероден диоксид и метан. През 2019 г. ООН изчисли, че за да бъде постигната целта от недопускане на повишаване на темпаратурите с повече от 1,5°С, парниковите емисии трябва да бъдат намалени с 43 на сто до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Днес това означава намаление от 5% всяка година до 2030 г.

Но емисиите не намаляват, а дори напротив - очакванията, че през тази година емисиите въглероден диоксид ще се увеличат с 1%, а в тези прогнози дори не влизат емисиите от метан и ефектът от изсичането на горите.

Срещата приключи както и преди година в Глазгоу - с призив, а не задължение страните да ускорят своите планове за декарбонизация. Преди година Китай и Индия - първият и третият най-голям замърсител в световен мащаб, обещаха да бъдат въглеродно неутрални до 2060 г. и до 2070 г. Само това обещание може да ограничи повишаването на температурите до 1,8°С, изчислява днес Международната агенция за енергетика (МАЕ). С добавянето на още няколко нови заявки, като например на Австралия и Индонезия, както и с нови ангажименти за спиране на изсичането на горите, лимитът стига до 1,7°С.

Проблемът е, че повечето от ангажиментите са само на хартия и много малко държави реално подхождат към намаляване на емисиите и изпълнението на целите за въглеродна неутралност, категорични са учените. Към момента няма никакви доказателства, че държавите ще постигнат заявените цели, се казва още в отчета на ООН.

Светът има само девет години, преди температурите да се повишат с 1,5°С и към 18 години затоплянето да достигне 1,7°С. Ако бъде приет, този нов лимит ще бъде много по-евтин и ще изисква инвестиции от 1,3 трлн. до 3 трлн. долара годишно до 2030 г. За сравнение, разходите за постигането на целта от 1,5°С са в размер на поне 4,2 трлн. долара годишно.

1,7°С изглежда по-реалистична цел и заради не толкова популярен научен факт - при изгарянето на въглища се отделят серен диоксид и азотни оксиди, които се превръщат в аерозоли. Според учени тези аерозоли са допринесли за забавяне на повишаването на температурите с 0,5°С, защото отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса. При рязко намаление на изгарянето на въглища този ефект ще се загуби.

Реално ограничаване на затоплянето до 1,5°С не гарантира изчезване на климатичните промени - учените са категорични, че дори и при постигането на целта между 70% и 90% от кораловите рифове по света ще изчезнат. При повишаване на температурите с 2°С 99% от коралите ще умрат. Климатолозите са категорични, че определеният лимит не означава, че преди достигането му всичко е наред, а след това - идва краят на света.