Какво постигна климатичната среща на ООН и какво не?

Тазгодишната климатична среща на ООН (COP27) в египетския курорт Шарм ел-Шейх неизбежно щеше да бъде трудна. Войната в Европа, ускорената инфлация, енергийната криза, дълговото бреме, недостигът на храна и влошените отношения между САЩ и Китай нямаше как да благоприятстват световното сътрудничество по предизвикателната задача за намаляване на парниковите газове, пише Financial Times в редакционен коментар.

И все пак двуседмичната среща в Египет успя да падне дори под оскъдните очаквания по най-важния тест. На срещата, проведена в сянката на наводненията в Пакистан, които Исламабад нарече „климатичното събитие на века“, това беше моментът да се изпрати ясен политически сигнал, че светът е готов да предприеме по-бързи мерки срещу изкопаемите горива, които увеличават глобалните температури.

Много страни искаха да надградят споразумението, постигнато след много спорове преди година на COP26 в Глазгоу, за постепенно намаляване на неконтролираното използване на въглища. Но предложението, инициирано от Индия, за понижаване потреблението на всички изкопаеми горива, не само на въглищата, се провали след съпротива от производители на петрол и газ като Саудитска Арабия и Русия.

Тези държави несъмнено се чувстват насърчени да устоят на международния натиск за намаляване на глобалното използване на горива, които са в основата на техните икономики. Загубата на доставки на изкопаеми горива от Русия след нахлуването ѝ в Украйна накара редица западни лидери да търсят нови енергийни сделки с Рияд.

Последствията от подобни геополитически реалности са една от причините COP27 да осигури пробив, който убягваше на всяка климатична среща на ООН след първата през 1995 г. Споразумението за създаване на фонд за загуби и щети за подпомагане на бедните страни, най-уязвими от нарастващите последици от климатичните бедствия, беше отдавна належащо.

Животът и поминъкът в тези държави вече са застрашени в свят, който непрекъснато се затопля поради парниковите газове, излъчвани исторически от богатите страни. Очевидно има морални аргументи плащанията от новия фонд да бъдат класифицирани като форма на репарации, но не това бе договорено. Богатите страни никога не биха подписали сделка, която се равнява на признаване на отговорност или неограничени искове за обезщетение, а и много от тях ще се сблъскат с вътрешна реакция заради съгласието си с новия финансов орган.

Решенията за това кой ще отпусне парите за фонда и кой ще ги получи бяха отложени за бъдещи COP след неуспешни, но необходими усилия да се гарантира, че страни като Китай се включват в поемането на финансовата тежест. Втората по големина икономика в света традиционно избягва да поема подобни отговорности в климатичните срещи на ООН, където отдавна е приравнена на други развиващи се страни. Но нейното бързо нарастващо богатство и фактът, че е най-големият въглероден замърсител в света означава, че тя трябва да поеме повече отговорност за климатичен проблем, който не може да бъде решен без нея.

Новият фонд не беше единственото постижение на COP27. Държавите също се съгласиха да подкрепят реформите в международните банки за развитие, за да увеличат климатичното финансиране и да направят тези органи годни за целите си в затоплящия се свят. В допълнение, богатите страни стартираха план за предоставяне на 20 милиарда долара публично и частно финансиране, за да помогнат на Индонезия да намали силната си зависимост от въглищата. Това надгражда инициативата за 8,5 милиарда долара, обявена миналата година в Глазгоу, с цел подпомагане на Южна Африка да се откаже от най-замърсяващите изкопаеми горива.

Имаше напредък и по стъпките, предприети в Глазгоу за спиране изчезването на гори, разширяване на превозните средства с нулеви емисии и гарантиране, че нетните нулеви обещания на бизнеса и финансовите органи са сериозни.

Това подчертава факта, че тези мащабни срещи на високо равнище на ООН все още могат да постигнат напредък в някои области. Но по отношение на основното предизвикателство за намаляване използването на изкопаеми горива и излъчването на въглеродни емисии COP27 остави тревожна дупка, за чието запълване бъдещите климатични срещи ще трябва да работят още по-усилено.