Търговията трябва да поеме своята роля в спасяването на планетата

От десетилетия еколозите и привържениците на свободната търговия се обикалят предпазливо едни други друг във взаимно подозрение. От времето, когато зелените активисти помогнаха за провалянето на печално известната конференция на Световната търговска организация (СТО) през 1999 г. в Сиатъл, тези групи гледат една на друга като съответно унищожаващи планетата неолиберали и протекционистки невежи, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Тази дългосрочна дисфункционална връзка означава пропускане на голяма възможност - силното търговско измерение видимо отсъства от климатичната конференция на ООН (COP27), провеждана тази година в египетския курорт Шарм ел-Шейх. Налице е увеличение на защитните екологични мерки в търговията, изравнявайки условията на международната конкуренция, за да се защити бизнесът от внос, произведен при по-ниски стандарти. Но предвид огромните подобрения в зелените технологии, от възобновяеми източници до електрически автомобили, стремежът за намаляване на въглеродните емисии се нуждае от по-силен елемент на отворена търговия и трансфер на технологии.

През последните години адресирането на въпроса с околната среда означаваше главно прибавяне на все по-сложни допълнителни глави към традиционните преференциални търговски споразумения (PTA), които определят условия за по-добър достъп до пазара. Доста често екологичните въпроси изобщо спират сключването на търговски сделки. Перспективите за споразумение на ЕС с Индонезия са помрачавани от години, тъй като Европейският парламент на практика блокира вноса на палмово масло поради притеснения относно обезлесяването - безпокойство, което сега се разширява до ограничения върху цял набор от различни продукти.

В духа на недаването на конкурентно предимство на екологичните злодеи, другият голям принос на ЕС към дебата за търговията и околната среда е предложеният механизъм за въглеродните граници, за да се предотврати „изтичането на въглерод“ от индустрии с интензивни емисии, които се преместват в чужбина.

Част от това може да е до известна степен добра, въпреки че скептиците са прави, че със зелените разпоредби може да се злоупотреби за протекционистични цели. Със сигурност изследванията показват, че екологичните условия са намалили износа от страни към ЕС съгласно PTA, но дали това действително е от полза за околната среда или не, е спорно.

Но изравняването на екологичните стандарти само по себе си не произвежда и не разпространява технологията, която прави възможно проспериращото нисковъглеродно бъдеще. Всъщност растежът на нови сектори често дава началото на нови търговски войни, тъй като производителите се опитват да установят доминираща позиция на пазарите с предимство за първия навлязъл и икономии от мащаба.

Инсталирането на слънчеви панели в големите световни икономики е забавено и усложнено от поредица от търговски спорове продължаващи десетилетие, като европейски и американски производители се оплакват от конкуренцията от Китай. Имаше подобни спорове за търговията с електронни велосипеди и оборудване за вятърна енергия.

За да бъда честен, през годините, откакто започнаха търговските войни за слънчева енергия, опасността да станем зависими от Китай за трудно заменяема технология очевидно се е увеличила. Пекин става все по-склонен да използва икономическа принуда, въпреки че ранните му такива опити срещу развити икономики (Австралия и Литва) не бяха напълно успешни.

Има смисъл за икономиките, както със средни доходи, така и напредналите, да диверсифицират своите мрежи за доставки. Но устойчивостта често преминава в протекционизъм. Намаляването на зависимостта от Китай не трябва да означава автоматично оншоринг (преместване на веригите за доставки към дома – бел. прев.) Ако всяка икономика в света се опита да развие собствена технология и собствена местна индустрия, ще се получи огромен и неефективен архипелаг от отделни пазари, а не ефективна критична маса.

Има убедителни доводи за правителствени инвестиции в зелени технологии, предвид ползите за околната среда, които те могат да донесат. Но обвързването на тези разходи с изискванията за местно съдържание, както е известно, че САЩ правят с данъчния си кредит за електрически превозни средства, не е разумният начин.

Правителствата могат да направят добре, ако инвестират щедро в подкрепа на нови авангардни продукти, вместо да създават пренасищане чрез изграждане на капацитет в зрели сектори като производството на полупроводници. Но надпреварата за субсидии, при която оншорингът доминира над ефективността, не е начинът за създаване и разпространение на най-ефективната технология. По-вероятно е тя да раздразни търговските партньори, които след това реагират с вносни мита срещу продукти, които смятат за дъмпингови или несправедливо субсидирани.

Търговският аспект на технологиите и изменението на климата е сериозно пренебрегван. Разговорите между коалиция от (първоначално) желаещи страни за намаляване на митата върху стоките в полза на околната среда започнаха в СТО през 2014 г. Но те скоро се сблъскаха с проблеми, когато по-специално ЕС възрази срещу напълно разумното твърдение на Китай, че велосипедите са екологични продукти, и преговорите замряха.

Нещо повече, смътното усещане, че глобалната търговия е лоша за планетата поради това, че товарните кораби и самолети използват изкопаеми горива, често се оставя да циркулира из политическите кръгове и общественото мнение без ефективно да бъде оспорено. Всъщност международният товарен транспорт е средно с наполовина по-малък въглероден отпечатък от търгуваните стоки.

Както винаги глобализацията и отворената търговия никога не са само добри или само лоши, въпреки че клонят към първото. Те със сигурност не носят основната отговорност за състоянието на планетата, но биха могли да играят много по-голяма роля в подобряването му.