Човечеството е на ръба на пет "преломни точки" в областта на климата

При сегашните нива на глобално затопляне на планетата има риск да бъдат преминати пет основни "критични точки", което поставя човечеството в критичен етап между развитието на два възможни бъдещи сценария, сочи нов доклад, цитиран от Bloomberg.

Международен екип от повече от 200 изследователи идентифицира 26 природни процеса или характеристики, които са изложени на риск от внезапно и необратимо нарушаване вследствие на изменението на климата, включително ледената покривка, тропически дъждовни гори, планински ледници, океански течения и коралови рифове. Те са установили, че при текущите темпове на затопляне (1,2°C) е вероятно да се стигне до масово загиване на топлолюбиви коралови рифове и е възможно да настъпят четири други процеса - разпадане на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика, нарушаване на циркулацията на Северноатлантическото субполярно кръгово течение и рязко размразяване на вечно замръзналите райони.

Изследователите изтъкват и положителни преломни моменти, сред които бързото усъвършенстване на технологиите за батерии, тъй като електрическите автомобили стават все по-популярни - развитие, което би могло да улесни масовото използване на възобновяема енергия.

Докладът е "разказ за два бъдещи пътя за човечеството", заяви на брифинг за медиите водещият автор Тим Лентън, професор по изменение на климата и науки за земната система в Института за глобални системи в Ексетър. "В общи линии вече е твърде късно за постепенни действия. Вместо това трябва да намерим и задействаме това, което наричаме положителни критични точки, които да ускорят действията по алтернативен път."

Рисковете от необратими смущения се увеличават с всяко малко затопляне, каза Лентън.

Докладът се появява в момент, когато световните лидери се събраха на конференцията за климата COP 28 в Дубай, където мнозина от тях влизат в конфликт с петролните концерни и помежду си относно начините за намаляване на емисиите. Постигнатият напредък досега в Дубай включва поет ангажимент от 20 държави за утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030 г., както и обещание от 50 петролни компании за намаляване на емисиите на метан и напредък по отношение на фонда за покриване на загубите и щетите. Преговарящите обаче се затрудняват да постигнат съгласие по отношение на въглищата, петрола и газа, като страни като Саудитска Арабия се противопоставят на всеки ангажимент за постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива.

"Намираме се в надпревара между критичните точки", казва Майк Бърнърс-Лий, професор в Центъра по околна среда в Ланкастър, който не е участвал в доклада. "Този доклад не е просто солидна научна разработка. Всеки, който го чете, трябва да се подготви за прилив на адреналин заради спешността на предизвикателството, пред което сме изправени."

Авторите на доклада призовават държавите да се ангажират с постепенното спиране на използването на изкопаеми горива и да ускорят сроковете за намаляване на емисиите. Те се застъпват и за приоритизиране на изследванията на критичните точки, рисковете от които според тях трябва да бъдат включени в оценките на адаптацията към изменението на климата, в национално определените цели на държавите и в глобалната "равносметка" на напредъка по отношение на целите на Парижкото споразумение, която се провежда за първи път на COP28. Политиците трябва също така спешно да се съсредоточат върху задействането на положителни критични точки, допълват те.

"Предотвратяването на тази криза - и то по справедлив начин - трябва да бъде основна цел на COP 28 и на продължаващото глобално сътрудничество", заяви Манджана Милкорейт, изследовател в катедрата по социология и човешка география в Университета в Осло и съавтор на доклада. "Доброто глобално управление може да допринесе за това, особено чрез задействане на положителни преломни точки."