Експерт: При „бързата мода“ обличаме дрехите по 7-8 пъти, изхвърляме 11 кг текстил годишно

Около 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят в България годишно, което се равнява на пет пъти теглото на НДК. Крайният резултатът е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг. Тези данни от калкулация, направена за потребителското поведение, продиктувано от „бързата мода“, направи Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил". Пред БТА тя съобщи, че информация от ЕС през последните пет години отчита, че средностатистическият европеец е купил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти. „Това се равнява на повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период“, посочи Желева.

По думите ѝ текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода и е вторият най-голям замърсител на водата в света. „Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (в резултат на къпане, готвене, чистене). Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода“, подчерта тя.

Сирма Желева напомни, че летните намаления са любими за много хора, защото могат да си купят доста дрехи за малко пари. Тя е на мнение, че в дългосрочен план сделката не е изгодна, защото обикновено изработката им е от некачествен текстил, който не става за дълго носене и пълни гардеробите излишно. Тя смята, че често забравяме за тези дрехи още на следващия месец, а много често обличаме дрехите си едва по 7-8 пъти.

По думите на изпълнителния директор на Българска асоциация "Кръгов текстил" се засилва  негативната тенденция, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, а това води до все по-големи количества отпадъци от текстил. И разкри, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил.

„Знаем, че тези данни са стряскащи, но хората често не се замислят за своя личен отпечатък, когато купуват или изхвърлят дрехите. Ето например в момента хит са няколко китайски сайтове като Temu и Shein, в които всяка стока струва буквално няколко лева. Те обаче са с ниско качество и в повечето случаи не подлежат на контрол от гледна точка на европейските законодателните изисквания за производството им, което крие рискове за здравето на ползвателите им. Не на последно място са и социалните проблеми, тъй като има данни, че условията на труд при производството им са неприемливи. Освен това те влияят много негативно на устойчивите бизнес модели, които Европа насърчава и се опитва да наложи“, предупреди Желева.

Тя обаче, посочи и позитивна тенденция с младите – поколение, което е загрижено за околната среда и се бори с "бързата мода". „Това са хора, които виждат алтернатива в дрехите втора употреба, за тях те са осъзнат избор и дори ги намират за по-модерни и интересни. По-този начин изграждат своя уникален стил и в същото време показват загрижеността си за заобикалящата ги среда“, коментира експертът.

Препоръката на Желева е непотребните си дрехи и текстил да не се изхвърлят в общите контейнери, защото директно отиват на сметището, където се разлагат с десетилетия, замърсяват почвата и водата, отделят вредни емисии. Тя напомни, че рециклирането на текстил е сложна задача, тъй като повечето дрехи са направени от различни материали, затова от Асоциацията провеждат информационна кампания, която да обясни етапите и „процеса на кръговост в сектора“.

Според нея се налага промяна в навиците и възприятията – да стане модерно купуването на дрехи, които могат да се рециклират и това да е помислено предварително, още при производството им и преди продажбата им. Желева съобщи, че Европа се опитва да направи промени през 2025 г., като всяка страна-членка на ЕС, включително България, трябва да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие. Тя е на мнение, че у нас има доста добре развита търговия с дрехи втора употреба, към каквато се стремят страни в Западна Европа, но настоява да се увеличават средствата за подкрепата на този бизнес и „да не се прилагат такси за дрехи втора употреба, каквито идеи се чуват“. Желева обърна внимание, че вариантите за повторната употреба са много и допринасят за кръговата икономика и новите "зелени" бизнес модели.

От 2018 г. Българската асоциация "Кръгов текстил" поставя контейнери за ненужен текстил в България като стъпка към въвеждането на система за разделно събиране на текстил на национално ниво. Техният брой е вече над 320. Само за последните три години компаниите-членове на Асоциацията са сортирали и обработили около 100 хил. тона текстилни отпадъци. Над 85% от тях са подготвени за повторна употреба или рециклиране. В резултат от дейността на компаниите, които са част от БАКТ, са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобили – близо три четвърти от всички коли в България.

„Предотвратено е изхвърлянето на 35 хил. т естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене – това е равно на количеството битов отпадък на 80 хиляди българи за цяла година. Предотвратено е изхвърлянето на 50 хил. т изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки“, обобщи Сирма Желева.