Зелена светлина за минната индустрия?

В Баку на COP29 световните лидери водят ожесточени преговори за климата, а в българския павилион Димитър Цоцорков, изпълнителният директор на "Асарел Медет", застава пред камерите не да говори за въглеродни емисии, а за... мед. "Без мед няма зелена енергия", категоричен е той, докато подписва ключов договор с азербайджанската компания "Сокар" за доставка на природен газ. Сделката, сключена в присъствието на президентите Румен Радев и Илхам Алиев, повдига интересен въпрос: може ли минната индустрия, често сочена с пръст за екологичните си проблеми, да бъде част от зеленото бъдеще?

На форума Green Transition, провеждащ по време на COP29, Александра-Мария Бокче, държавен съветник в департамента по климат и устойчиво развитие в администрацията на президента на Румъния, говори за значението на трансграничните проекти в зеления преход. Тя припомни, че Румъния планира до 2030 г. около 35% от енергията в страната да се произвежда от възобновяеми източници, което ще изисква сътрудничество със съседните страни за изграждане на нужната енергийна инфраструктура. Като пример за такова сътрудничество може да се даде общият проект на България и Румъния за изграждане на ВЕЦ на река Дунав, който е приоритетен инвестиционен проект на ЕС.

В същия панел Цветелина Кузманова, старши ръководител "Проекти" в Института за лидерство в устойчивото развитие на Кеймбриджкия университет, подчерта, че регионът на ЦИЕ изостава по редица икономически показатели. "Един разказ, който в региона не харесват, е, че ние сме "шансовете" в Европа", отбеляза тя. Кузманова изрази опасения за уязвимостта на България и Румъния от климатични бедствия и необходимостта от адекватна застрахователна защита. Според нея е важно да се изгради връзка между регулирането, доверието в пазара и по-доброто представяне на бизнеса и финансовите институции.

Експертите са категорични: за да успее зеленият преход, са нужни не забрани и бюрокрация, а гъвкава регулация, която да стимулира инвестициите и иновациите. "Декарбонизацията не е само разходи, а и шанс за икономически растеж", убедена е Барбара Кауфман от Европейската комисия.

Но докато в Брюксел обсъждат нови законодателни пакети, в страните от ЦИЕ се сблъскваме с реалността на терен, коментираха експертите по време на Green Transition Forum в рамките на COP29. Липса на достатъчно инвестиции, слаба инфраструктура, политическа нестабилност - това са само част от предизвикателствата, които застрашават зелената мечта на Балканите. Ще успее ли тя да разцъфне в почвата на балканските противоречия? Този въпрос ще продължи да резонира дълго след края на COP29 в Баку.