Меката зима в Европа: Благословия за енергетиката, но проклятие за земеделието

Ако зимата е топла, фермерът ще е беден – това гласи стара германска поговорка.

Рекордно високите температури в Европа през зимата досега може и да помагат да се предотврати енергийна криза, но не предвещават нищо добро за фермерите и цените на храните, пише Politico.

С високи температури от близо 20 градуса по Целзий в части от Полша и над 25 градуса в Испания, седем европейски страни регистрираха най-високата си януарска температура на Нова година.

Освен че тревожи учените по климата, това тревожи и фермерите в Европа. Без сняг селското стопанство страда, както предупреди най-голямата фермерска асоциация в Италия Coldiretti.

Ниските температури понижиха цените на енергията, което е добра новина за потребителите, които бяха засегнати от скок на разходите след нахлуването на Русия в Украйна и санкциите на ЕС в отговор. Топлата зима обаче рискува да ограничи добивите на реколтата във време, когато фермерите се борят и с недостиг на торове – отново заради войната, а и още не са се възстановили от сушата от миналото лято.

Това оказва натиск върху и без това растящите цени в на храните в региона, които се задържат на рекордно високи нива, дори когато общата инфлация забавя ръста си.

Когато температурите се повишат твърде високо, цените на храните ги следват, според скорошно изследване на Пол Грифин, професор в UC Davis Graduate School of Management в Калифорнийския университет, който е изследвал икономическото и финансово въздействие на екстремното време.

Фалшива пролет

В германската провинция Саксония-Анхалт температурата се повиши от минус 20 градуса по Целзий до плюс 17 градуса в рамките на две седмици през декември. „Никога преди не съм виждал подобно нещо. Това е пълна лудост“, коментира 33-годишният фермер Карл-Филип Бартмер.

Главният му страх е, че нестабилността на температурите ще подмами посевите му от зимна пшеница и ечемик да покълнат рано.

Току що покълналите култури са по-уязвими на щети от замръзване. Ако мекото време се задържи, това няма да е проблем, но зимата все пак не е свършила. Следващата седмица в северозападната част на Европа температурите трябва да паднат под сезонните норми според прогнозите. Бертмер се притеснява, че може да изгуби до 70 процента от посевите от зимен ечемик и пшеница, засети на неговите 3 хил. ха земя.

В цяла Европа, с изключение на Исландия, са регистрирани температури над средните. Общо 11 държави са преживели най-топлата си година в историята през 2022 г., показват статистически данни.

Овощните култури, като ябълки, круши, сливи, кайсии, череши и грозде, също са особено уязвими от щети от замръзване, според Ханс-Мартин Фюсел, експерт по уязвимостта към изменението на климата и адаптацията към Европейската агенция по околна среда.

По-топлото и по-непредвидимо време носи и нови вредители и причинява повече цикли от едни и същи вредители, казва Лука Гадони от Coldiretti. Това намалява добивите и увеличава разходите на стопаните, добавя той.

Няма сняг – няма вода

Най-големият проблем обаче според експертите е, че обширни части от европейските земеделски земи разчитат на водни източници, запълвани от снеготопенето.

Снегът е много добър за напояване на почвата, защото покрива земята и се топи малко по малко, така че водата се абсорбира бавно за дълъг период от време, казва Гадони. Проливният дъжд, напротив, често се оттича от повърхността - особено когато пада върху суха земя, която е по-малко способна да абсорбира вода.

Липсата на сняг миналата зима доведе до пресъхване на италианската река По, най-голямата в страната, която минава през селскостопанския център на Италия. Последвалото горещо лято усложни проблема, тъй като Адриатическо море запълни долното течение на По и солена вода постъпи по напоителните канали. Това повреди и културите, и почвите в региона.

В цяла Европа 2022 г. беше втората най-гореща година в историята. В Италия например са отчетени 30 процента по-малко дъжд и снеговалеж от историческата средна стойност от 1991 г. насам, изчислява Coldiretti.

Сега, след като нивите в страната останаха сухи заради лятната суша в Европа и водните нива на големи езера като Гарда и Комо са намалели повече от половината, италианското селско стопанство се нуждае от сняг, коментира Паоло ди Стефано, ръководител на офиса на Coldiretti в Брюксел.

Заради високите температури тази зима има риск предходната година да се повтори. Дъждът през последните няколко месеца от годината донесе известни надежди, но високите зимни температури могат да доведат до неуспех, тъй като липсата на сняг рискува да ограничи водоснабдяването за следващия сезон, обяснява Алесандро Калканьо, производител на ориз от долината на По.

Комбинацията от намаляващи добиви и нарастващи разходи във фермите води до по-високи цени за потребителите. При повишения на цените на храните ще продължи да расте инфлацията, коментира Грифин, чието изследване показва как, когато температурите в Европа надвишат определена точка, бизнесът като цяло страда от спад на производителността и продажбите.

Допълнителният натиск върху цените на храните идва от несигурността, създадена от изменението на климата, тъй като Европа не само става по-топла, но и метеорологичните модели стават по-непредсказуеми, допълва той. Изправени пред това, фермерите и другите фирми във веригата за доставка на храни се стремят да изградят парични резерви, за да се предпазят от повишения риск.