Какви рискове създават глобалните кризи за земеделието?

Голямата волатилност на цените и многото неизвестни пред световните пазари са най-наболелите предизвикателства пред земеделието в глобален мащаб. Ще трябва да се възприемат модели в унисон с новите реалности в климата и политиката, а икономическите и екологичните цели в сектора ще останат в остър конфликт.

Това коментираха доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, и ас. Веселин Кръстев – от Отдел „Икономика и управление на земеделието, храните и аграрната политика“ в Института по аграрна икономика", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Изследователите не могат да се обединят накъде върви земеделието, каза Иванов, в коментар за започналата в София IX Международна научна конференция "Аграрна икономика - в подкрепа на земеделието".

Прогноза на учени от Университета в Мисури посочва, че "2022 г. ще е пикова и оттук насетне следва успокоение на пазарите, както по отношение на цените, така и другите турбуленции от последните месеци. Други мнения казват, че до голяма степен земеделието става все повече повлияно от макроикономиката, публичните финанси, какво се случва в икономиката като цяло - земеделието се превръща като следствие и изразител на по-дълбочинните процеси в икономиката", каза Иванов.

"Успокоението на енергийните пазари през следващите години може да се предаде и към земеделието, тъй като енергийните цени са едни от генераторите за цените в сектора", каза Иванов.

"Зелените цели, първите от които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., за момента остават на заден план, но ще трябва да им се обръща все повече внимание заради поетите ангажименти от ЕС за устойчивост, намаляване на употребата на торове, пестициди, увеличаване на биопроизводството", допълни Иванов.

"Светът се опитва да спре тази спирала на консуматорското общество, доминиращо през последните 60-70 години, към преминаване от количество към консумация на по-качествени, по-здравословни храни, с по-малки излишъци и по-малко похабяване. Това са основите, върху които ще се развива земеделието.", посочи още той.

Икономическите и екологичните цели пред земеделието ще продължат да бъдат в остър конфликт заради необходимото намаляване на въглеродните емисии при запазване на продоволствената сигурност в Европа, коментира Кръстев.

"Производителността продължава да се увеличава в големите стопанства, но това става за сметка на екологичния отпечатък. По-малките стопанства ще могат по-лесно да намерят баланса между печалба и екология, защото са по-независими от субективни фактори", добави Кръстев.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.