Кризата със зехтина приключи, но страховете остават

Всичко свърши – кризата със зехтина, която обхвана кухните, отмина. След две последователни години на лоши реколти испанските производители на маслини вече събират достатъчно плодове, за да гарантират добри доставки през 2025 г. Цените на едро са спаднали с около 55% от рекордния си връх, достигнат през февруари, а цените на дребно скоро ще ги последват, пише коментаторът на Bloomberg Хавиер Блас.

И все пак едва ли ще има връщане към ниските цени от последните 20 години по две причини – едната е временна, а другата е структурна. Малцина обръщат достатъчно внимание и на двете.

Първо, добрата новина.

Събирането на реколтата от маслини е в ход в испанската област Андалусия, на която се пада около една трета от световното производство. Обикновено прибраният обем там достига своя връх точно преди Коледа и вече имаме много добра представа както за количеството, така и за качеството.

Благодарение на по-добрата реколта Андалусия вероятно ще произведе около 1 млн. метрични тона зехтин през сезон 2024-2025 г., което е със 77% повече от предходната година. Като се добавят и други райони на Испания, както и добрите реколти в Гърция, Португалия, Тунис и най-вече Турция, очакванията са световното производство да се възстанови до около 3,4 млн. тона спрямо по-малко от 2,6 млн. тона през 2023-2024 г. От големите производители само Италия все още не се е възстановила, тъй като патоген убива маслиновите дървета в страната.

Прибирането на реколтата ще приключи едва в началото на март, но пазарът не чака. Веднага щом стана ясно, че реколтата е много по-голяма от тази през предходните две години, всички се втурнаха да продават.

Цената на най-висококачествения испански зехтин екстра върджин на пазара на едро спадна до около 4250 долара за тон, което е с повече от половината по-малко от рекордните над 10 хил. долара за тон, достигнати през февруари. По рафтовете на супермаркетите литър зехтин скоро може да поевтинее от над 10 евро за литър до около 5 евро за литър.

Спадът на цените е голямо облекчение за южноевропейците, за които зехтинът е начин на живот – той е част от храната и социалните обичаи, развивани от хилядолетия по бреговете на Средиземно море. За много семейства в региона по-високата му цена се превърна в символ на борбата с необузданата инфлация.

За испанците, които обичат щедро да поливат храната си със зехтин, това бе истинска криза. Средностатистическият испанец консумира около 14 литра зехтин през нормална година. Умножете това за четиричленно семейство и ще видите, че едно домакинство в Испания е похарчило над 450 евро за една година при средните цени на дребно през 2023-2024 г. (Гърците са шампионите по консумация на зехтин с повече от 20 литра на човек годишно. Италианците се нареждат веднага след испанците, като консумират около 11 литра.)

Затова спадът на цените на едро е огромно успокоение – новина, която в Южна Европа влиза във вечерните новинарски емисии на телевизиите. И все пак има опасения, че това изглежда малко пресилено. И тук идва лошата новина.

Първо, временните фактори. След две години на лоши реколти земеделските кооперативи в Испания изпитваха недостиг на парични средства, така че са продали реколтата си възможно най-рано, което от своя страна е сринало пазара. Но по-късно продажбите ще пресъхнат, което ще доведе до под на цените. Освен това световните запаси от зехтин са изчерпани и ще е необходимо значително повече от една добра реколта, за да се попълнят. В Испания запасите през сезон 2023-2024 г. са около една четвърт от обичайното ниво. В световен мащаб през миналия сезон запасите се свиха до 57-годишно дъно, установявайки се на около половината от средната стойност за последните две десетилетия.

Ще са необходими няколко богати години, преди запасите да се попълнят достатъчно, за да може цените да се върнат на нивата отпреди кризата.

Второ, структурните фактори. Зехтинът е жертва на собствения си успех. С набирането на популярност на средиземноморската диета в целия свят, консумацията на зехтин се удвои през последните 30 години. И тази тенденция изглежда ще продължи въпреки въздействието на високите цени.

Колкото и да е любимо в Южна Европа, зехтинът формира малка част от световното потребление на ядливи масла. През 2020 г. той формира по-малко от 2% от световния пазар, наравно с памучното и кокосовото масло. Палмовото и соевото масло заедно формират 65%, а слънчогледовото и рапичното масло – още 24% заедно. Така че зехтинът има възможност лесно да спечели пазарен дял. Проблемът е, че не може: предлагането е ограничено и всяко нарастване на популярността ще доведе до значително повишаване на цените.

Колко популярен става зехтинът? Статистиката сочи, че много. През последните три десетилетия търсенето в САЩ е нараснало с повече от 300%. Във Франция търсенето се е увеличило с 400% от 1990 г. насам и днес потреблението в страната се равнява на това в Гърция. В Обединеното кралство се наблюдава впечатляващ ръст, като от 1990 г. насам потреблението на зехтин в Обединеното кралство се е увеличило с около 1100 %. Подобна е историята и на развиващите се пазари, където зехтинът навлиза значително в страни като Бразилия. Търсенето в тези нови центрове на потребление изглежда по-малко чувствително към цените, отколкото в основните региони на Средиземноморието.

При ниски запаси и забавено търсене цените на зехтина могат да паднат само дотам, докъдето са стигнали. Кризата е отминала, но годините на изобилие изглеждат далеч, далеч. Може би това не е толкова лошо: за първи път от много време насам производителите на зехтин, които отдавна са най-слабото звено във веригата на доставките, ще се справят добре. Ако обичате зехтин, това е повод за радост.