Земеделският министър: Кооперативите са бъдещето на малките фермери в България

Обединяването на малките земеделски производители в кооперативи е ефективен начин за скъсяване на веригата на доставки, като държавата подготвя сериозни данъчни и инфраструктурни стимули за тяхното развитие. Това заяви пред bTV министърът на земеделието и храните Пламен Абровски.

Според него хаосът в сектора е наследство от годините след влизането на България в Европейския съюз (ЕС), когато националната цел е била просто „да се усвоят едни пари“, без оглед на това какво генерират те. Днес картината е силно разпокъсана, изтъква министърът. От една страна са модерните, индустриални ферми на европейско ниво, а от друга - множество много малки стопанства, които произвеждат ограничени количества суровина и трудно издържат на пазарния натиск.

В момента се подготвя нов Закон за кооперирането, но по-важни от самата нормативна уредба ще бъдат икономическите стимули, подчерта Абровски, като добави, че държавата планира сериозни облекчения, за да мотивира производителите да се обединяват. Това включва данъчни облекчения като освобождаване от ДДС за производителите в кооперативи, както и готовност от страна на държавата да предоставя терени, с които земеделските кооперации да окрупняват своята продукция.

По думите на Абровски вече се подготвя създаването на първия голям кооператив при производителите на плодове и зеленчуци.

„Основната цел е да обединим малките производители, така че те да създадат единен продукт, за който големите търговски вериги да се борят. В момента ситуацията е обърната - имаме много продукти и разпокъсани малки производители, които продават на ограничен пазар“, обясни земеделският министър.

Създаването на кооперативи ще скъси веригата на доставки между производителите, търговските вериги и магазините. Абровски подчерта, че механизми за сдружаване съществуват и сега, така че процесът зависи най-вече от самите фермери, а държавата ще се намеси там, където може да помогне.

Паралелно със стратегическото планиране Министерството провежда засилени проверки по границите за вноса на сурово мляко, които трябва да приключат на 10 юли. Идеята е била да има един отрязък от 30 календарни дни, в който да се направи екстраполация на пазарната картина, поясни Абровски.

Проверката показва, че вносът всъщност е изключително малък на фона на вътрешното производство. Той съставлява не повече от 10% от това, което е на пазара, като влизащата суровина е много качествена. Най-ясен контрол обаче може да се наложи директно при преработвателите. За първи път българските мандри вече дават отчет на дневна база за това какво постъпва при тях като суровина и какво излиза като готови млечни продукти, подчерта министърът.

За да се сложи край на сивия сектор, се подготвят ключови законодателни промени. Абровски посочи, че се подготвя изграждането на мащабна електронна система за мониторинг, контрол и данни. В нея ще се регистрират абсолютно всички продукти, влизащи в България или произведени на територията на страната, които попадат в агрохранителната верига. Регистрацията ще се прави от първия оператор, който пуска стоката на пазара. По този начин държавата ще разполага с абсолютна проследимост, подчерта министърът.

Предвиждат се и промени в Закона за храните, които трябва да въведат много по-засилен мониторинг над търговците по средата на веригата по отношение на количество и произход.

Доказателство за нуждата от промяна в модела на работа на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) се оказа случаят с пет тона развалено масло, който излезе наяве след прессъобщение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), наложила санкции по това направление, заяви Абровски.

По негова информация въпросното масло е открито след получен сигнал още през февруари миналата година. Впоследствие е постановено БАБХ да направи проверка на двете фирми, които стоят зад продукта. Намерени и иззети са над пет тона продукти с изтекъл срок на годност. Въпреки това тези фирми са продължили да оперират на пазара.

„Въпросът е защо от януари миналата година досега няма проверка за рецидив? Защо никой не ги е проверил и защо няма създадена такава контролна система?“, попита министърът.

Анализът на министерството показва дълбок системен дефект, подчерта Абровски. Според него БАБХ работи много по-добре, когато действа по сигнал, но се проваля в регулярните проверки, тъй като няма създадена система и добър анализ на риска.

„Оказва се, че никой не харесва подобен контрол, както беше и с проверките на млякото“, коментира Абровски. Той бе категоричен, че в момента се променят специалните оперативни процедури на БАБХ, за да може агенцията да работи правилно. Като успешен пример министърът посочи въведените процедури за аржентинския слънчоглед, по които са наложени 24-часови дежурства на границата.

Предстоящите законови промени ще гарантират, че фирмите с рецидив ще бъдат следени под много по-сериозен мониторинг, за да се гарантира сигурността на потребителите, подчерта министърът.