Ще изнасяме ли пшеница за Китай

В средата на юли предстои посещение на китайска делегация, която ще проведе необходимия одит, след който е възможно българската пшеница да бъде одобрена за внос и в Китай. Това съобщи Тодор Стойков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че пшеница с български произход се изнася за всички големи страни, които са нетни вносители.

„На прага сме на нова рекордна реколта от пшеница в България. Очаква се тя да достигне над 7,5 млн. тона, което ще подобри миналогодишния рекорд от малко над 7,3 млн. тона. При ечемика също се очертава много добра реколта“, отбеляза Стойков.

Според него дълги години земеделците в България са неглижирали отглеждането на ечемик, но предвид добрите реколти през последните години и приличните цени се наблюдава сериозно увеличение на площите, като те вече достигат близо 2 млн. декара.

Той изброи сред големите пазари за българския ечемик Испания, Северна Африка, Близкият изток, както и стабилното търсене на зърнената култура у нас от свинекомплекси и заводи за производство на ечемичен малц. Затова Стойков очаква допълнително разширение на засетите с ечемик площи през следващите години.

Той подчерта, че пшеницата е водещата зърнена култура в България.

От гледна точка на декари засята, земя пшеницата е основната зърнена култура в страната ни, като тази година предстои да се ожънат между 11,5 млн. и 12 млн. декара. Следващата водеща култура у нас е слънчогледът с близо 10 млн. декара.

„Почти няма зърнопроизводител в България, който да не отглежда пшеница, и има рационални причини за това. Българският климат и почва са изключително добре пригодени за отглеждането на пшеница и тя винаги ще има пазар за вътрешна консумация или за износ“, коментира гостът.

По-нискокачествената пшеница се продава като фуражна, а тази с по-добри показатели - като хлебна, обясни Стойков и добави, че търсенето за износ е на практика непрекъснато.

По думите му войната в Украйна е променила географията на българския експорт на пшеница. Преди войната тя по-скоро е била заклеймена като фуражна без значение от качествените ѝ параметри, но от 2022 г. е настъпила промяна, тъй като големи вносители, особено от Северна Африка, като Алжир и Тунис, са променили качествените спецификации за покупка на зърно с оглед на по-малкото предлагане от Украйна. Промяната е позволила на българската пшеница да се впише в новите показатели. Към момента Алжир е най-големият пазар за пшеницата от страната ни.

Стойков обясни, че на новите пристанищни терминали във Варна и Бургас, се товарят кораби от най-големия клас за превоз на насипни товари. Това според него е от голямо значение, за да може българското зърно да достига до същите ключови пазари, до които достигат и корабите на страните, с които се конкурираме.

„Особено за по-далечни дестинации, колкото по-голям е корабът, толкова по-ниска е цената на превоза“, изтъкна Стойков. И добави, че изграждането на новите терминали се е осъществило с частни инвестиции, а държавата няма пряко участие в тях.

Защо са толкова високи фитосанитарните такси при износа на зърнени и маслодайни култури към трети страни? По какъв начин геополитиката се отразява на аграрния ни сектор? Каква част от БВП прави зърнопроизводството? Защо от години страната ни е нетен вносител на слънчоглед? Какво е финансовото състояние на компаниите в бранша и на зърнопроизводителите? Кои са предизвикателствата пред земеделието?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.