Земеделците очакват добра, но изключително скъпа реколта

В седмицата на старта на жътвената кампания земеделци, арендатори и собственици на земи с арендни договори очакват добра реколта. Ритуалното зажънване на ечемика вече е факт в южните райони на страната (около Карнобат), а масовата жътва на пшеницата предстои в края на месеца, предаде БГНЕС.

Оптимизмът на фермерите обаче е силно помрачен от безпрецедентни пазарни, логистични и финансови предизвикателства, а нагласите в сектора балансират между очакванията за обилна реколта и реалността на една от най-скъпите стопански години в историята.

Благодарение на сравнително студената пролет без резки температурни амплитуди, както и дъждовете през май и началото на юни, почвата натрупа запаси от влага и есенниците (пшеница, ечемик и рапица) преминаха през ключовите си фази на развитие в изключително благоприятни агрометеорологични условия.

Първите пожънати полета с ечемик в Южна България вече отчитат добиви от порядъка на 600-700 кг/дка. Очакванията за пшеницата са също да се доближи до рекордните нива от 2025 г.

Европейската асоциация за търговия със зърно (COCERAL) ревизира възходящо юнската си прогноза, като очаква общото производство на зърнени култури у нас да надхвърли 9,7 млн. тона.

Както и в предходни години, рапицата е фаворитът на сезона при есенниците - площите тази година са увеличени, а очакванията са за отлични добиви, които пък ги очакват силни международни цени и повишено търсене.

При слънчогледа и царевицата след първоначално изоставане в сеитбата с около 20% заради студеното време стопаните успяха да наваксат. Оценките на Европейската комисия сочат лек спад при площите със слънчоглед за сметка на рапицата, но развитието на пролетниците в момента е добро. 

Критичен фактор за тях остава достъпът до вода през юли и август, като проблемът с остарелите и недостъпни системи за напояване отново е на дневен ред.

България влиза в новата жътва с натрупан остатък от около 2,5 милиона тона пшеница от миналогодишната реколта, която все още не е продадена. Ако реколта 2026 г. повтори миналогодишните обеми от над 7 млн. тона, страната ще разполага с безпрецедентните 10 млн. тона налична пшеница. Това създава огромен натиск върху складовите бази и логистиката към пристанищата.

Според браншови анализи общият скок в себестойността по веригата на доставки е между 15 и 25 евро на тон. Причините са комплексни: по-скъпи торове (вносната урея надмина 800 евро/тон), поскъпване на резервните части и ремонтите, както и сериозно увеличение на разходите за транспорт. Всичко това прави реколта 2026 една от най-скъпите като производствени разходи.

Крайните цени на зърното ще се диктуват от Черноморския регион и глобалните конфликти. В момента световните борси отчитат леко покачване на цените на пшеницата, което дава надежда за по-добра реализация (очаквания за до 20% по-скъпа нова реколта спрямо дъната от миналата година), но маржовете на печалба за фермерите остават минимални заради инфлацията при разходите.