Чуждестранните притежания на американски дълг стигнаха 9-месечно дъно през юли

Чуждестранните притежания на американски държавни ценни книжа са намалели през юли до най-ниското си ниво от октомври насам, като основен принос за това имаше понижението от Франция и Канада, съобщава Bloomberg.

Според данни, публикувани от Министерството на финансите на САЩ в сряда, чуждестранните притежания са намалели с 50,4 млрд. долара спрямо юни. Общият им обем сега възлиза на 9,25 трлн. долара.

Данните за чуждестранните притежания отразяват както промените в пазарната оценка, така и нетните продажби и покупки. Индексът на Bloomberg за американските облигации се понижи с над 1% през юли на фона на опасенията на инвеститорите относно инфлационните рискове, засилени от конфликта с Иран, както и продължаващите тревоги за бюджетните дефицити.

Япония – най-големият чуждестранен притежател на американски дълг – отчете спад в портфейла си с 12,8 млрд. долара, до 1,1 трлн. долара. През юли японските власти предприеха действия за подкрепа на йената. По-актуални данни от японското Министерство на финансите показват, че властите в Токио вероятно са продали част от притежаваните от тях чуждестранни ценни книжа, за да финансират интервенциите си на валутния пазар в подкрепа на йената.

Във вторник финансовият министър на САЩ Скот Бесънт намекна, че една от причините САЩ да се присъединят към Япония в интервенцията в подкрепа на йената на 31 юли може да е било желанието да се намали необходимостта Токио да продава притежаваните от него американски активи.

Китай, Великобритания, Франция

„По-силната йена означава, че японското правителство няма да се налага да продава американски активи, за да финансира валутна интервенция“, заяви Бесънт по време на изслушване в Камарата на представителите във вторник. Той отговаряше на въпрос относно ползата за САЩ от оказването на помощ на Япония за валутата.

Притежанията на Китай – третият по големина държател на американски държавни ценни книжа – са намалели с 15,4 млрд. долара през юли, както показва докладът от сряда. Общият им обем сега е 618 млрд. долара. Белгия, в чиито притежания според пазарни анализатори влизат и китайски попечителски сметки, също отчете спад на обема на държаните от нея книжа – до 470,7 млрд. долара.

Великобритания, вторият по големина притежател, отчете увеличение с 58,4 млрд. долара, достигайки 998,3 млрд. долара.

Притежанията на Франция спадат с 41,5 млрд. долара до 348,4 млрд. долара, докато тези на Канада намаляват с 33,3 млрд. долара до 426,3 млрд. долара.