Студената война между САЩ и Китай прави следващата пандемия по-вероятна

Вирусите процъфтяват от невежеството. В този смисъл отказът на Китай да сътрудничи на разследванията за произхода на Covid е самонараняване. Това не само задълбочава страховете, че Пекин ще закъснее да предупреди света за следващото вирусно огнище, но и подхранва конспиративни теории, че коронавирусът е китайски заговор, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Повече от три години след избухването на Covid светът е постигнал слаб напредък в подготовката си за следващата пандемия, която вероятно е въпрос само на време. Фактът, че САЩ и Китай са впримчени в студена война прави прозрачността да изглежда все по-невъзможна. Студените войни произлизат от недоверие. Глобалните системи за предупреждения относно здравето са изградени на доверие.

Дали Covid е дошъл случайно от лаборатория в Ухан или от пазара за морски дарове в града е почти без значение. Наскоро Министерството на енергетиката на САЩ се присъедини към ФБР, като каза, че според него вирусът е изтекъл от китайска лаборатория. Нито една от двете институции няма убедителни доказателства за това обяснение, докато ЦРУ още не е решило. Други държавни органи на САЩ смятат, че е по-вероятно Covid да се е предал от животно.

Може никога да не стигнем до истината. Но разкриването на произхода на Covid не е истинската грижа. Каквато и да е позицията им по този въпрос, повечето учени са съгласни, че следващата пандемия може да дойде както от дивата природа, така и от лаборатория. Интересът на човечеството е това да не се случи. Дипломатическото замразяване между САЩ и Китай прави тази задача много трудна.

Нарастващата тенденция Америка да демонизира Китай - и фактът, че Китай продължава да й дава храна - представляват заплаха за глобалното здраве.

Нито една част от политическия спектър на САЩ не е за хвалене.

Отляво, и в голяма част от медиите, има тенденция всяка теория за изтичане на информация от лаборатория да се отхвърля като конспиративна или дори расистка. Това беше отчасти в отговор на говоренето на бившия президент Доналд Тръмп за „китайския грип“ и „Ухански вирус“. Фактът, че в началото на пандемията Тръмп поздрави многократно китайския президент Си Дзинпин за справянето с нея, прави това още по-странно.

Отдясно, Covid беше идеалното оръжие за разобличаване на коварството на комунистически Китай. Репликата „Китай излъга, американци умряха“ бързо се наложи и се запази. Често същите хора, които твърдяха, че Пекин е прикрил произхода на смъртоносния вирус или го е пуснал като биологично оръжие, настояваха, че Covid не е по-лош от грипа.

Културните воини рядко преливат от логика. Гневът срещу тях заслепи либералите за възможността вирусът да е изтекъл от лаборатория. Подчертавам: хора без научна подготовка говорят със сигурност, която учените са обучени да избягват.

Позицията на американците по отношение на Covid до голяма степен зависи от тяхната политическа ориентация. Същото важи и за геополитиката. Струва си да се подчертае, че САЩ и Китай все още не бяха в студена война, когато Covid избухна. Малко наблюдатели биха оспорили, че сега са.

Следователно болестта може да бъде както ускорител на нова студена война, така и неин страничен продукт. На Китай се пада голяма част от вината. Резките промени в политиката на Пекин по отношение на Covid допринесоха за нарастващата двупартийна синофобия в Америка. Открояват се два ефекта.

Първо, Китай създава впечатлението, че крие нещо. Той наказва всеки, който твърди, че страната не е прозрачна.

Австралия, която беше първата държава, която призова за разследване на вируса през 2020 г., плати най-високата цена, когато Пекин наложи високи мита върху редица австралийски експортни стоки. Ако китайският президент Си Дзинпин е вярвал в силата на поговорката „думам ти дъще, сещай се снахо“, то усилията му се сблъскаха с противодействие. Реакцията на Пекин разяри Австралия и не направи нищо, за да възпре САЩ. Китай в крайна сметка се съгласи на разследване от Световната здравна организация, но го спря, след като учените от СЗО поискаха достъп до вирусологичната лаборатория в Ухан.

Второ, завоите на Си по отношение на Covid увредиха репутацията на Китай. Те подбудиха онези, които твърдят, че външната политика на САЩ трябва да отговори на вътрешния характер на китайския режим, а не да следва националните интереси. Каквито и да са грешките на Америка, за една демокрация би било трудно да потисне разследванията на пандемия, камо ли да хвърли в затвора разобличителите, както направи Китай.

Целта на Джо Байдън е едновременно да си сътрудничи и да се конкурира с Китай. Комбинирането на тези противоположни цели и без това щеше да бъде като ходене по въже, но сега е тревожно трудно да си го представим. Нежеланието на Пекин да се държи като глобален гражданин по отношение на системите за предупреждение от пандемия – освен по въпросите на изменението на климата и други общи заплахи – означава, че чуваме много по-малко от Вашингтон за сътрудничество с Китай и много повече за конфронтиране с него.

Ако миналото е пътеводител, следващата пандемия вероятно ще дойде пак от Китай. Това е просто функция от гъстотата на населението. Разбираемо е, че Пекин реагира отбранително на всеки намек, че е причинил болест, отнела близо 7 милиона живота и струвала на света трилиони долари. Но това е саморазрушително. Препятстването на научната следа от Пекин гарантира, че фокусът ще се измести върху естеството на политическата система в Китай.

Цената на Covid може да бъде измерена и чрез щетите върху глобалната психология, включително форма на дълъг дипломатически Covid. Световната суперсила (САЩ) и надигащата се такава (Китай) вече „работят от вкъщи“ и подхранват параноя една спрямо друга. Когато погледнем назад към Covid, това може да е най-голямата му цена.