През 2023 г.: Повече легла в болниците, медсестрите намаляват, лекарите застаряват

Болничните легла в България продължават да се увеличават на фона на намаляващ брой медицински сестри и застаряващи лекари. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г.

През миналата година леглата в болниците в България са се увеличили с 1017 спрямо 2022 г. Нараства легловият фонд в частните лечебни заведения, като през 2023 г. 29,6% от всички легла са именно там. Същевременно медицинските сестри продължава да намаляват, като за година броят им се е понижил с 257 души до 28 570.

В края на 2023 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 55 724 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 1017, или с 1,9%.

Болниците са 319 с 53 472 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2023 г. 29,6% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 с 39 168 легла, или в 56,7% от болниците е съсредоточен 73,2% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 304 легла. 

Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2023 г. е 864.5 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен, Смолян и Пловдив, а най-ниски са в областите Перник, Ямбол и Видин.

Към края на 2023 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2237 с 1307 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 834 заведения с 922 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 113 с 293 легла. Денталните центрове са 67 с 9 легла, а медико-денталните центрове - 67 с 83 легла. Другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1742 легла.

На основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 911 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7607, като 6583 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 523, от които 28 570 медицински сестри (при 28 827 година по-рано) и 3253 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 825 лекари и 37 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 928, от които 17 977 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 033 лекари и 7183 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6554) и лекари по дентална медицина (6583), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 6948, като 55 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 2053 лекари и 387 лекари по дентална медицина. 

Към 31 декември 2023 г. практикуващите лекари са 13 260 мъже (44,3%) и 16 651 жени (55,7%).

По възраст най-голям е броят и делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9755, или 32,6%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6545, или 21,9%. Младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години, са 5457, или 18,2%.

Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (26,2%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (4,4%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (73,2%). 

Най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 3790, или 12,7% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 6,4%, следвани от акушерство и гинекология – 5,9%, анестезиология и интензивно лечение - 5,8%, хирургия – 5,0%, педиатрия – 4,8% и нервни болести – 4,7%. 

Осигуреност с лекарии лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. общо за страната е 46,4 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,5 до 76,7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен, София, Пловдив  и Варна. Най-нисък е показателят за областите Кърджали, Разград, Ямбол и Добрич.

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11,8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив, Варна, София и Перник. Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София, Силистра, Разград и Монтана.