Болниците допринасят със 7 млрд. лв. за икономиката на България, сочи проучване

Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е приблизително 7 млрд. лв. или 4,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2022 г. Директният принос на лечебните заведения към държавния бюджет е около 1,2 млрд. лв. или около 2% от държавния бюджет през 2022 г. Това сочат резултатите от проучване за икономическия принос на лечебните заведения в България, изготвено за Българския лекарски съюз (БЛС) от IQVIA – Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Индиректният индуциран принос на лечебните заведения към икономиката през 2022 г. е приблизително 11,6 млрд. лв. В този дял влизат индиректни ефекти (междинно търсене по икономическата верига на здравни услуги) и индуцирани (разходите на медицинските специалисти в други части на икономиката), се посочва в проучването, цитирано от БТА.

Изплатените заплати за 2022 г. в лечебни заведения са почти 3 млрд. лв.

Близо 106 300 са наетите лица в здравеопазването. Това представлява близо 3,5% от общата работна сила в България. Около 8900 са лекарските практики, болници и други лечебни заведения, обхванати в изследването. Близо 29 600 са практикуващите лекари, като тук се включват лица, които са завършили медицински университет и са лицензирани и лица, предоставящи услуги директно на пациенти. Зъболекарите са изключени от този дял. Медицинският персонал (медицински сестри, лаборанти , акушерки, фелдшери и др.) са близо 43 000 души. Средно за страната има 4,6 лекари и 4,3 медицински сестри на 1000 души.

Голяма част от специалистите са или в пенсионна възраст, или скоро ще навлязат в пенсионна възраст, заяви генералният мениджър на IQVIA-ЦИЕ Лука Чичов.

„Медицинските специалисти са неравномерно разпределени по региони в България, което води до разлики в икономическия принос в различните региони, както и в качеството на медицинската грижа“, се посочва в изследването. 

„Застаряващото лекарско съсловие и по-малкият брой медицински сестри на глава от населението в сравнение със средните за ЕС оказват натиск върху здравната система, който се очаква да се влоши в бъдеще“, се отбелязва още в проучването.

От 2017 г. до 2021 г. се наблюдава ръст на разходите за здравеопазване, показват още данните. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Приблизително 240 млн. лв. данък внасят общо лицата, наети от лекарски практики, болници и други лечебни заведения, сочат данните. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на близо 460 хиляди работни места в други сектори на българската икономика, показват резултатите.

„Здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив тя е един от основните двигатели на икономиката", каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи. Той предупреди, че кадрите в системата са най-важни. Според него има кадрова криза в сектора.

По време на събитието експерти коментираха необходимостта от законодателни промени за подобряване на качеството на здравната система. Някои от участниците в дискусията отбелязаха, че в някои случаи у нас има свръхрегулация, която създава пречки за достъп до лечение. Адв. Величка Костадинова обърна внимание на исковете за обезщетения към болници, което води до икономическа тежест за лечебните заведения. Броят на делата за лекарски грешки се увеличат всяка година. Последните две години има лавинообразно нарастване на делата, коментира адвокатът.