До края на юли ще изготвят законови промени за заплатите на медиците

След близо четири часа дебати депутатите от парламентарната комисия по здравеопазване решиха да бъде сформирана работна група, която да изготви общ надпартиен законопроект за възнагражденията на медиците в болнична помощ до 28 юли. В групата ще участват и представители на здравното министерство, като депутатите ще вземат предвид и законопроекта, който младите медици ще предложат утре в рамките на кръгла маса.

Днес на извънредно заседание на парламентарната комисия по здравеопазване бяха обсъдени възможностите за законодателни промени за въвеждане на минимални изисквания при определянето размера на трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения.

Извънредната парламентарна инициатива беше провокирана от протестите на студенти по медицина, специализанти, медицински сестри и здравни работници, които настояват за адекватни възваграждения и достойни условия на труд и обучение.

Младите лекари искат начално възнаграждение от три минимални работни заплати, възможност да специализират и да се развиван професионално.

Председателят на комисията Костадин Ангелов заяви, че управляващото мнозинство има категорично желанието този проблем да бъде решен. До 28 юли няма да се коментира нищо конкретно. „Няма да си позволим да коментираме през медиите и да си подаваме топката, ще останем конструктивни докрая в този диалог“, заяви той. Ще съберем всички предложения и ще създадем консенсусен законопроект, каза още председателят на комисията.

Министърът на здравеопазването Силви Кирилов посочи, че е доволен от дискусията, която повдигна не само въпроса за възнагражденията на младите медици, които сега започват своя професионален път. В системата на здравеопазването през годините са насложени доста сериозни проблеми и това е един от тях и не би трябвало да се решават един по един, каза той.

„Системата изначално е дисбалансирана и трябва да се подхожда много внимателно към всички промени, които трябва да се правят“, каза още здравният министър. 

Заложените заплати в КТД да са задължителни

В отговор на протестите на младите медици депутатите от управляващото мнозинство предложиха законопроект, в който заложените заплати в Колективния трудов договор (КТД) да са задължителни за всички болници, а ако директорите не спазят размера им, да търпят санкции от 15 хил. лв., като санкцията е лична.

С него се предлага основните възнаграждения на всички работещи в лечебните заведения да не са по-малки от заложените в КТД, а допълнителното възнаграждение за придобита квалификация да е поне 3% от основното месечно възнаграждение. Предлага се за нощен труд да се плаща поне 0,5% от минималната работна заплата на час. При нарушения на тези правила управителите на лечебните заведения ще търпят сериозни санкции - от 15 хил. до 30 хил. лв.

Предложенията не бяха одобрени от повечето неправителствени организации.

От болничните асоциации се обявиха срещу него заради липсата на средства. Разходите са функция на приходите, ако се приеме законопроектът, то общинските болници ще се самозакрием, а първо ще напуснат управителите, заяви д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.

Няма как да вдигнем заплатите, защото 90% от приходите ни са от НЗОК, каза и д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници.

Срещу предложенията в проекта се обявиха и самите млади медици. Техните представители заявиха, че не вярват, че КТД е механизмът за осигуряване на заплатите им, тъй като той беше обжалван в съда и не се спазва. От Инициативния комитет на младите медици заявиха, че заплатите, които КТД гарантира, от 1300 - 1600 лв., са прекалено ниски.

Законопроектът беше подкрепен от голяма част от депутатите.

Председателят на Българския лекарски съюз Николай Брънзалов призна, че заплатите в болниците варират в широк диапазон, но смята, че трябва да се надгражда, а не да се променя системата. От лекарския съюз предложиха Министерството наздравеопазването да увеличи субсидиите целево по специалности. При по-добро финансиране тези проблеми няма да съществуват, няма държава в Европа с толкова малко пари от брутния вътрешен продукт (БВП) за здраве, важно е и по-ефективното им използване, каза Брънзалов.

От Асоциацията на професионалистите по здравни грижи заявиха, че държат основното месечно трудово възнаграждение да е поне 150% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца независимо от заведението, в което работят специалистите.

От Българската болнична асоциация изтъкнаха, че проблемите са заради системно недофинансиране в здравеопазването и опитът със закон да се въведат минимални прагове при възнагражденията нарушава конкурентната среда.

Александър Симидчиев от ДБ посочи, че проблемът със заплащането на медицинските специалисти трябва да се реши устойчиво. По думите му проблемът е трупан в годините и е много по-широк. Затова има нужда от тежки реформи и то в консенсус с визия за десетилетия напред, посочи той.

Васил Пандов от „Продължаваме промяната“ заяви, че са подценени справедливите възнаграждения на медицинските специалисти и обърна внимание, че няма връзка между ръста в бюджета за болнична помощ и ръста на заплатите на медицинските специалисти. И докато през последните години бюджетът, който НЗОК отпуска за болниците, е нараснал двойно, това не се вижда при възвагражденията.