Бизнесът отчита плах ръст на икономиката за 2024 г., песимизмът за 2025 г. преобладава

Факторът „Шенген“

„За последните 13 години, в които ние технически отговаряме на всички изисквания за членство в Шенген, България е загубила между 13 и 15 млрд. лева от нечленството ни в Шенгенското пространство“, каза Добри Митрев.

Виждаме, че дори когато няма контрол по границите, много трудно се стига до тях, посочи заместник-председателят на БСК Мария Минчева. Тя отбеляза, че именно лошата инфраструктура е сред големите пречки пред българския бизнес наравно с политическата нестабилност. Според нея би трябвало много внимателно да се огледат инвестициите в дългосрочни стратегически инфраструктурни проекти.

За най-висок процент от компаниите обаче липсата на работна ръка (68%), бюрокрацията и регулаторната тежест (60%), често променящата се нормативна уредба (47%) и корупцията (47%) са най-значимите пречки. Лошата инфраструктура и насаждането на негативизъм спрямо бизнеса пречат на всеки трети анкетиран. В най-голяма степен бизнесът изпитва недостиг на тесни специалисти и ръководни кадри.

Заплати или инвестиции

Ръстът на минималната работна заплата води до повишаване на дела на анкетираните, които казват, че ще се откажат от планирани инвестиции (16% при 10% миналата година).

„Надяваме се на този сигнал да се обърне внимание – не може заради административни решения бизнесът да бъде ограничаван да планира нови инвестиции“, коментира Мария Минчева.

В най-голяма степен ръстът на заплатите се отразява върху инфлационните процеси – 33% от анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, а при 13% може да се наложи да съкратят персонал.

Източник: БСК

Расте доверието на бизнеса към еврозоната

За трета поредна година се увеличават позитивните и намаляват негативните реакции към присъединяването на България към еврозоната, показва анкетата на БСК.

„Хубаво е, че започна информационната кампания на Министерството на финансите и БНБ. Ние си партнираме с тези организации, за да можем и ние да дадем нашия принос за това да разберат българските предприятия какви са ползите от членството и че една голяма част от негативите, които се изтъкват от някои политически партии, са по-скоро плод на спекулации“, каза Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК.

През 2024 г. 61% от анкетираните одобряват влизането в еврозоната (при 47% през 2021 г.). Данните от проучването обаче показват, че фирмите у нас все още не са достатъчно осведомени по отношение на Европейския зелен пакт и ESG. 74% са наясно с Националния план за възстановяване и устойчивост, но 42% все още не са решили да кандидатстват. Едва 29% планират да участват в проекти за европейско финансиране, а под половината компании (47%) са ползвали финансиране по европейски програми. От тези, които са ползвали еврофинансиране, 44% посочват като пречка бюрократичните процедури по кандидатстване и отчитане на проекта.  

Интересни данни предоставят анкетите и за участието на фирми в конкурси за обществени поръчки. Делът на компаниите, които са участвали през 2024 г., е едва 21%, а 79% – не, основно заради тенденциозно поставените условия, устройващи конкретен изпълнител (това посочват като пречка 26% от анкетираните), а според 21% оценяването на офертите е необективно.

Сред важните теми за бизнеса представителите на БСК откроиха образованието и квалификацията на служителите. Бъдещето е на онези компании, които имат квалифицирани работници и служители, каза Добри Митрев.

Само с високообразовани хора ние можем да бъдем високотехнологично развита страна и икономика.

Сред приоритетите за 2025 г. на компаниите е преодоляването на инфлацията, запазването на данъчния модел на България, мерки за справяне с високите цени на енергията, подкрепа за конкурентоспособността.

„Приемането на еврото също ще спести една част от средствата, които сега отиват за превалутиране. Ще направи много по-предвидима средата в България, по отношение на банките, по отношение на цялата ни финансова система, по отношение на това да бъдем пълноценни граждани на Европа“, каза Митрев.

Той призова за обективни критерии за определянето на минималната работна заплата и облекчаване на условията за наемане на работници от трети страни.