Бизнесът отчита плах ръст на икономиката за 2024 г., песимизмът за 2025 г. преобладава

През 2024 г. икономиката на България започва плахо да расте, но остава далеч от нивата, достигнати през 2017 г. За 2025 г. бизнесът очаква по-скоро запазване или влошаване на икономическите показатели, отколкото позитивно развитие. Това показват данните от проучването „2024 г. през погледа на бизнеса“, което Българската стопанска камара (БСК) представя всяка година. Целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, а анкетата с компании от различни сфери на икономиката е проведена между 5 ноември и 6 декември 2024 г.

Източник: БСК

„Настоящата анкета потвърждава за пореден път негативните тенденции в българската икономика и индустрия, дължащи се не толкова на икономическите оператори, а на вътрешните и външните кризи, които сме свидетели през последните 2-3 години“, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК при представянето на данните.

Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката, отчита и тазгодишното проучване на организацията. 41 на сто от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21% не очакват промяна. Все пак се наблюдава известно нарастване на оптимизма – 33% очакват ръст на икономиката през следващата година при 24% от анкетираните година по-рано. Рискове пред развитието на бизнеса мнозинството от анкетираните виждат в ръста на цените на енергията и суровините, инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, цените на труда. 

Източник: БСК

Митрев обърна внимание, че анкетата е проведена преди внасянето на проектобюджета за 2025 г.

„Надписана сметка за ресторант“

„Моето лично предположение е, че ако колегите бяха видели това, което се предлага с бюджета (за 2025 г.) и като приходни, и като разходни мерки, резултатите нямаше да са толкова оптимистични“, каза той.

„Бюджетът, който е предоставен, е като надписана сметка за ресторант. Когато видите, че не е вярна, те ви казват: „Да, вярна е. Вие видяхте едни цени в менюто, не поръчахте тези неща, които са написани в сметката, но още по-вярно е, че трябва да ги платите“. Това е ужасяващо, защото и българските граждании, българският бизнес са се разплатили достатъчно добре към хазната – приходите от данъци и осигуровки растат чувствително, с 10-15%. Нито българските граждани, нито българските компании са длъжници и трябва да поемат тежестта на неадекватните и вредни политически решения, които бяха взети в последните няколко Народни събрания“, каза Добри Митрев.

Той подчерта значението инфлацията да се запази на ниски стойности, което е важно не само за членството в евозоната, а за финансовата стабилност на страната.

Ако досега забелязвахме нестабилност в почти всички сфери на икономиката, такава стабилност имаше поне в сферата на финансите, с бюджета за следващата година съзираме заплаха и за финансовата стабилност на нашата държава, каза Митрев. Той подчерта, заложените приходни мерки няма как да бъдат осъществени, особено в тези мащаби, в които са планирани.

„Ако бюджетните приходи така, както са заложени, бъдат одобрени от българския парламент, това ще значи нова инфлация, ново обезценяване на това, което вече имаме, и ново обедняване“, каза Митрев.

„Може да е трудно [партиите] да се разберат за съставяне на редовно правителство, но това не означава, че трябва да хвърлят държавата в хаос и да поставят началото на стремителното падане на българската държава“, подчерта той.

2024 г. в очите на бизнеса

Едва 15% от предприятията оценяват положително състоянието на бизнес климата в България – минимално подобрение с 1 процентен пункт спрямо миналата година. Оценките на предприятията за собственото им състояние са значително по-добри – 24% отбелязват подобрение. Според Митрев това се дължи на факта, че българските предприемачи са се научили да разчитат предимно на собствените си възможности.

Данните за нагласите на бизнеса показват сериозно недоверие в Народното събрание и съдебната власт, които получават съответно 0% и 1% одобрение. За сметка на това президентската институция, общинската и данъчната администрация се ползват с одобрение между 36-40%.

Бизнесът все още не е разпознат от институциите като най-естествения партньор за развиване на икономиката и индустрията, отчете Митрев.

„Правилното е държавата да има ясна стратегия кои са стратегическите отрасли за икономиката и да направи план как те да бъдат подпомогнати. Държавата трябва да има еднакъв подход към всички икономически оператори, към всички данъкоплатци и той не трябва да бъде на принципа на моркова и тоягата, а с подхода на грижата на добър стопанин“, каза той.