Глобите по наказателните процедури срещу България ще се плащат от допусналите нарушението

Санкциите, които налага Съдът на Европейския съюз заради неизпълнение на ангажименти по членството на страната в ЕС (наказателните процедури), ще се поемат от институциите, първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които са допуснали нарушението. Това следва от промени в Постановление №85 на Министерския съвет от 2007 година, които са приети по време на заседанието на правителството днес (17 септември).

Според тях се създава национален механизъм, чрез който ще се покриват имуществените санкции. Целта е да бъдат намалени осъдителните решения към България, посочват от пресцентъра на Министерския съвет.

Първостепенни разпоредители с бюджетни средства са Народното събрание, Висшият съдебен съвет и министерствата. Те ще носят отговорност за нарушенията, допуснати от второстепенни разпоредители с бюжетни средства, които се намират под тяхната шапка.

Европейската комисия всеки месец публикува наказателни процедури, които са свързани с неизпълнението на ангажименти, произтичащи от членството.  Най-често това е забавено транспониране на европейските правила в националното законодателство.

В първите фази Брюксел допуска поправяне на нарушението, но ако това не се случи, срещу страната се завежда иск в съда, който определя и имуществена санкция. Според европейските правила тази санкция се базира основно на тежестта на нарушението и брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Тя трябва да е такава, че да възпре нарушението, но и да може да бъде събрана, се казва в насоките на ЕК. В  тях не е описано как се събира санкцията (често сумите се прихващат от средствата, които държавата получава от европейските фондове).

Реално фактът, че делото се завежда срещу държавата, която нарушава правилата, подсказва, че средствата би следвало да са дължими от националния бюджет. Досега такава е и практиката в България.