Младите китайци и колективната амнезия за бруталните действия на властта

Китайската комунистическа партия успешно успява да прикрие следите от своите брутални действия - от масовия глад в периода 1959-1961 година и Културната революция до протестите на площад Тиенанмън и политиката срещу малцинствата, пише главният редактор на европейското издание Politico Джамил Андерлини.

Неговият коментар е свързан с растящите протести в редица китайски градове против ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса през уикенда (26-28 ноември). Прекарал 20 години в Китай като репортер, Андерлини пише днес, че младежите, които излязоха на улицата, са жертва на колективна амнезия и нямат и идея какво могат да им сторят властите.

Клиповете в социалните мрежи показват изненадата на младите китайци всеки път, когато някой от протестиращите бива хванат от полицията. "Те бият хората!" и "Ние всички сме китайци!", се чува от споделените видеа.

"Като репортер в Китай за повече от две десетилетия бях свидетел на стотици протести и актове на гражданско неподчинение", пише още главният редактор на Politico. Според него обаче всички протестиращи са запазвали лоялността си към Комунистическата партия и са обвинявали местните власти за проблемите, включително и за замърсяването на въздуха или корупцията. Протестите са били "брутално смазвани" без широк отзвук в национален мащаб.

"Единствените моменти, в които бях свидетел на нещо подобно на национални протести, бяха организирани от Китайската комунистическа партия - срещу САЩ след бомбардировката над Китайското посолство в Белград през 1999 г.", споделя още Андерлини.

За него е голяма изненада да види скандиранията за демокрация и срещу президента Си Дзинпин през уикенда. И причината за това не е единствено фрустрацията около продължилите почти три години строги ограничителни мерки заради коронавируса, с които се затваряха цели градове. "Това е последствие от десетилетие на постоянно влошаващи се репресии след относително разхлабване в периода от 90-те години на миналия век до първите години на новото столетие", отбелязва журналистът.

Информационният поток в страната от чужбина е строго цензуриран, а вътрешният - строго контролиран. Паравоенни формирования са в университетските кампуси, а униформени полицаи са на смяна във всеки офис на голяма китайска технологична компания.

За младежите е изградена представата за една държава, която ги обича и никога няма да им навреди. Но тази цензура също така ограничава и информацията, която получават властите относно настроенията в обществото.

Политиката на нулев Covid

Правителството на Си Дзинпин от години провежда политика на "нулев Covid" - цели градове с милионно население се блокират за месеци заради няколко десетки случая на вируса. В началото това беше правено с цел запазване на живота заради разпространението на заболяването, но в последвалите месеци властите не предприеха никакви допълнителни действия и не изготвиха никакви други планове за борба с пандемията.

Протестите в редица големи градове бяха провокирани от новината за пожар в небостъргач в Урумчи, столицата на провинция Синдзян, при който загинаха 10 души. В социалните мрежи много потребители предположиха, че хората не са могли да избягат навреме заради заключени врати, защото сградата е била под частична блокада заради случай на коронавируса.

Безспорно шокиращи за китайците са били и кадрите на препълнените стадиони в Катар и публиката без маски. Властите малко късно се усетиха и забраниха близките кадри на хора от Световното първенство по футбол.

След повече от 10 години на власт Си Дзинпин успя да консолидира в ръцете си повече власт от всички свои предшественици след Мао Дзедун. Но правейки това, той си създаде и доста врагове.

За първи път от години китайците днес открито протестират срещу Китайската комунистическа партия и настояват за широка политическа промяна в страната.

"Ето защо неговата реакция ще бъде брутална, използвайки всички инструменти на тоталитаризма", смята Джамил Андерлини.

Според него маските падат и китайците най-накрая ще могат да видят истинския режим, който ги управлява.