Ожесточени протести срещу пенсионната реформа засилват натиска върху Макрон

Френският президент Еманюел Макрон беше подложен в петък (17 март) на най-голямото предизвикателство за властта му от протестите на т. нар. „жълти жилетки“, след като решението му да прокара спорната пенсионна реформа без гласуване предизвика ожесточени протести през нощта, пише Ройтерс.

Коли бяха подпалени в Париж и в други градове миналата вечер по време на иначе мирни демонстрации с участието на няколко хиляди души. Профсъюзи призоваха служителите да излязат на улицата и за кратко блокираха околовръстното шосе в Париж в петък.

„Случи се нещо фундаментално и това е незабавна, спонтанна мобилизация в цялата страна“, заяви крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон.

Пенсионната реформа повишава възрастта за пенсиониране във Франция с две години до 64, което според правителството е от основно значение, за да се гарантира, че системата няма да фалира.

Профсъюзите и повечето избиратели не са съгласни. Французите подкрепят силно запазването на официалната възраст за пенсиониране на 62 години, която е сред най-ниските в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Снимка: EPA/БГНЕС

Над 80% от хората са недоволни от решението на правителството да избегне гласуването в парламента, а 65 на сто искат стачките и протестите да продължат, показа допитване на Toluna Harris Interactive за радио RTL.

Прокарването на реформата без гласуване „е отказ от демокрация…, пълно отричане на случващото се по улиците от няколко седмици. Това е просто неприемливо“, коментира 52-годишната психоложка Натали Алкие в Париж.

Широк съюз от основните синдикати във Франция съобщи, че ще продължи мобилизацията си, за да се опита и да наложи обратен завой за промените. В петък имаше протести в градове като Тулон, а още са планирани през уикенда. Нов ден на национални стачки ще има в четвъртък.

Профсъюзът на учителите призова за стачки идната седмица, които може да нарушат графика на провеждането на емблематичните матури след завършването на гимназията.

Макар че осемте дни на национални протести от средата на януари и още много стачки на местно ниво бяха предимно мирни до момента, безредиците миналата нощ напомниха за протестите на „жълтите жилетки“, които започнаха в края на 2018 г. заради високите цени на горивата и принудиха Макрон да направи частичен обратен завой за въглеродния данък.

Вътрешният министър Жерал Дарманен заяви, че около 310 души са били арестувани от полицията и обеща смазване на безредиците.

„Опозицията е легитимна, протестите са легитимни, но хулиганството не е“, заяви той пред радио RTL.

Депутати от лявата и центристката опозиция внесоха вот на недоверие в парламента в петък следобед.

Макар че Макрон изгуби абсолютното си мнозинство в долната камара на парламента на изборите миналата година, шансът вотът да успее е малък, освен ако не се създаде изненадващ съюз от депутати от всички страни – от крайната левица до крайната десница.

Лидерите на консервативната партия „Републиканци“ изключи подобен съюз. Нито един от тях не подкрепи първия вот на недоверие, внесен в петък. Очаква се крайната десница да внесе още един по-късно днес.

Отделни депутати от „Републиканци“ заявиха, че може да се отклонят от партийния вот, но за успеха на вота на недоверие ще трябва всички останали депутати от опозицията и половината от 61 депутати от „Републиканци“ да го подкрепят, което е висока летва.

Гласуванията вероятно ще се състоят през уикенда или в понеделник.

Макрон ще иска да обърне бързо страницата, като членове на правителството вече подготвят по-социални реформи. В определен момент той също така може да избере да отстрани премиерката Елизабет Борн, която беше на предни позиции в пенсионния дебат.

Но тези ходове може да не са достатъчни да успокоят гнева на улицата. В петък нито Макрон, нито Борн направиха публични изявления.