fallback

Победата на Азербайджан в Нагорни-Карабах поражда страхове от нова война

Завземането на арменския анклав засилва дързостта на Баку, Южна Армения се опасява, че може да е следващата

10:55 | 23.10.23 г. 6

Стотици автомати „Калашников“ са наредени в строен ред на земята, докато куче дреме до гранатомети. Танкове, някои очукани и повредени, стоят разоръжени на фона на тъмни планини. „Нашите трофеи“, казва с усмивка майор.

Те свидетелстват за победата на Азербайджан. Миналия месец богатата на петрол кавказка страна нанесе съкрушителен удар на дългогодишния си враг, сепаратистката етническа арменска малка държава в областта Нагорни-Карабах, като иззе оръжията на анклава и принуди почти цялото ѝ население да се изсели, пише Financial Times.

Само за 24 часа Азербайджан пое контрола върху областта в смайваща победа и заветен момент за президента Илхам Алиев. Но вместо да възвести нова ера на мир, тонът на Баку кара съседна Армения да се страхува, че амбициите му може да са по-големи и че конфликтът все още не е свършил.

„Повтаряме отново и отново на Азербайджан: вие сте победителят, можете да си позволите да проявите великодушие“, казва западен дипломат. Но след военния триумф на Баку не последва „реторично примирие“ и не бяха предприети значими стъпки за помиряване на двете силно разделени от десетилетната война общества, отбелязват наблюдатели.

Лидерът на Азербайджан беше заснет миналата седмица да се разхожда по празните улици на Степанакерт, главен град на Нагорни-Карабах, и да тъпче знамето ѝ. Победоносната му реч беше съсредоточена върху миналото и изпълнена с подигравки към лидерите на Карабах, които сега са в затвора в Баку.

„Върнахме се в земите си, възстановихме териториалната си цялост…, възстановихме достойнството си“, каза Алиев.

В светкавичната си офанзива Азербайджан пое пълен контрол върху земи, които се намират в международно признатите му граници, но фактически бяха независими, откакто етническото арменско население води и спечели война за отцепване през 90-те години на миналия век.

Сега в селищата и долините на планинския Нагорни-Карабах цари тишина, те бяха опразнени за дни от над 100 хил. арменци. В дома на един фермер храната стои сготвена наполовина на кухненската маса, изоставена в бързината. Игра на карти е останала недовършена встрани.

Азербайджанците смятат, че справедливостта е възстановена. „Чакахме този момент 30 години“, казва майор Анар Казимов, докато обхожда бункер на хълма, който войниците му завзели едва две седмици по-рано. Той показва текстово съобщение, изпратено от правителството му до местните жители по време на офанзивата, в което призовава арменците да останат.

Но малцина са се доверили на съобщението. Сега са останали само неколцина арменци, казва Казимов. Той посетил града, който арменците наричат Степанакерт, а азебрайджанците – Ханкенди.

Бягащите бежанци поеха по единствения криволичещ път за напускане на Карабах. Една седмица по-късно той беше осеян с детски колички, развалени коли и дори вана, а обгоряла земя показва къде хората са напалили огън, за да се стоплят.

Пътят по коридора Лачин води към Южна Армения, самата тя тясна ивица, сгушена от двете страни на Азербайджан. Местните жители се опасяват, че може да са следващите и посочват инциденти през последните години, при които Баку използва сила, навлизайки в суверенна арменска земя.

Представители на Азербайджан категорично отричат да имат подобни планове. „Нямаме никакви военни цели за територията на Армения“, казва Хикмет Хаджиев, съветник на правителството. С връщането на Карабах „Азербайджан е завършен, той е пълен и цял“, допълва съветникът.

Но подобни обещания за спазване на териториалната цялост на Армения бяха давани и преди, но не бяха спазени – за последен път с решението в последната минута на Алиев да пропусне мирни преговори с посредничеството на ЕС.

„Искаме от тях да удържат на думата си, но после идва „но-то“, казва западният дипломат. Ако няма други военни цели, „защо имаме такива затруднения да съберем лидерите?... Щом казвате, че сте ангажирани с мира, моля да попълните празното място“, допълва той.

Двама дипломати казват, че са получили уверения още в началото на еднодневната война, че няма да бъдат предприемани военни действия в Карабах. „Почувствахме се предадени и огорчени“, казва един от тях. Колкото до риска от още враждебни действия „предпазливото поведение заслужава доверие, но са нужни проверки“, казва втори дипломат.

Дори Алиев да загърби европейците, той в крайна сметка ще се върне на масата за преговори, включително с посредничеството на Русия, казват анализатори. Макар че традиционно близките връзки на Армения с Русия се влошиха, Баку се стреми към поддържането на балансиран подход, включващ както Русия, така и Запада.

Русия все още има миротворци в Карабах за предотвратяване на война, но бъдещето им в региона сега е неясно. Някои от постовете им са закрити, а други все още остават, изрисувани с буквата Z на руската армия в Украйна. Там войниците приготвят багажа си, свалят билбордове, подчертават присъствието си с лозунга: „Където сме ние, там е и мирът!“.

В Баку празненствата нямаха нищо общо с националистическата треска, която обхвана страната след предишната победа през 2020 г., при която беше отнета известна територия от Карабах. Някои анализатори казват, че това е в знак на уважение към бежанците, като официални представители настояват, че карабахските арменци са добре дошли да се завърнат.

Но помирението е далечна перспектива. Над 700 хил. азербайджанци бяха принудени да избягат от Карабах по време на войната през 90-те години на миналия век. Много хора имат приятели и роднини, които са загинали в боеве.

„Реторичното спиране на огъня“, казват наблюдатели, трябва да започне в образователната система. „Това, което се преподава в училище, е доста крайно“, казва Томас Де Ваал, старши сътрудник в Carnegie Europe. „Още от петгодишна възраст децата научават, че арменците са вандали, терористи и окупатори“, допълва той.

В училище край Баку, което се намира в жилищен комплекс за хора, принудени да напуснат дома си през 90-те години на миналия век, фоайето е облепено със снимки на войници в реални размери. Танкове, гранати и лозунгът „Карабах е Азербайджан!“ доминират в изложба с детски рисунки.

46-годишната майка на две деца Гюнай казва, че тичала от щастие, когато чула за победата. „Няма да повярвате колко крещях тук, в коридорите, че сме си върнали земите“, допълва тя.

Гюнай избягала със семейството си през 90-те години на миналия век след погромите в селото им. Три десетилетия тя не могла да се върне у дома, за да посети гроба на майка си. „Не мога да простя на тези хора, исках да ги убия. Сега казват, че трябва да живеем заедно. Не искам да купувам хляба и водата си на същото място“, допълва Гюнай.

Вместо да бъдат разселени и интегрирани, азербайджанците, които били принудени да напуснат домовете си, били настанени в специално отредени за тях жилищни сгради. Някои изглеждали модерни, но условията в дома на Гюнай са лоши – на всеки етаж живеят по 20 семейства в единични стаи по тесен общ коридор с една баня. Няколко души живеят в импровизирани жилища на покрива с деца и пилета, които подскачат между сателитните чинии.

Следващият голям проект на Алиев е „Голямото завръщане“. Микробуси редовно потеглят рано сутринта от Баку, превозвайки обратно изселени семейства в земи, които сега са върнати в границите на Азербайджан. Гюнай се надява скоро да бъде преместена. Всичките ѝ съседи казват същото.

Във Фузули, южно от Карабах, няколко завършени жилищни сгради и нов супермаркет посрещат завърналите се. Повечето семейства, заминаващи от Баку, изразяват задоволство от завръщането си, въпреки че малцина са наясно с мините и опустошенията от войната в района, към който се насочват.

Десетилетия наред Алиев обединяваше страната около травмата на изгубената война през 90-те години на миналия век и изпълни личния си завет в битката за връщането на Карабах. Военният му триумф увеличи популярността му и малцина азербайджанци са притеснени от принудителните мерки, при които шестима души отидоха в затвора заради подкрепа на мира.

Арменците наблюдават с притеснение за признаци какъв може да е следващият ход на Алиев. Преди време те бяха притеснени, след като той нарече Южна Армения „Южен Азербайджан“ и създаде сдружение, посветено на правата на азербайджанците с корени в региона.

Алиев беше разбран погрешно по този въпрос, казва съветникът му Хаджиев. Президентът говорел само за правото на азербайджанците да посещават родното си място като туристи, допълва той.

Но опасенията от възможно нашествие в Южна Армения са дълбоки, особено откакто Баку поиска коридор, свързващ анклава му с другата страна на Армения, т. нар. „коридор Зангезир“.

Местни анализатори казват, че Баку се е отказал от това искане след връщането на Карабах. „Азербайджан отстъпва от максималистичната си позиция“, казва Русиф Хюсеинов, президент  на института „Топчубашов център“ в Баку. „Страната сигнализира, че няма нужда от коридора“, допълва той.

85-годишната Савия Асланова, която е родена в Южна Армения, казва, че иска да я посети, но не иска нова война. „Мога да живея с арменци. Но как хората, които са загубили близки, могат да живеят мирно с тях?“, пита тя.

На този фон външните министри на Иран, Турция и Русия ще се срещнат с колегите си от Азербайджан и Армения в Техеран днес и ще обсъдят напредъка към мирно споразумение между двете съседни страни в Южен Кавказ, съобщават ирански и руски държавни осведомителни агенции, цитирани от Ройтерс.

Първата среща на външните министри на Русия, Армения и Азербайджан след светкавичната офанзива на азерските сили през септември в Нагорни-Карабах ще се състои на фона на нарастващото напрежение в Близкия изток.

Осведомителната агенция ИРНА, цитира външното министерство да съобщава, че страните искат да обсъдят регионални въпроси „без намесата на нерегионални и западни страни“.

Това е индиректен намек към САЩ и ЕС, чието участие в търсенето на мирно споразумение между Армения и Азербайджан предизвиква гнева на Москва. Руската агенция „Интерфакс“ съобщи, че външният министър Сергей Лавров ще пътува за Техеран за срещата.

Откакто започна пълномащабното си нашествие в Украйна през февруари 2022 г., Москва се стреми да засили военните и дипломатическите си връзки със страни извън традиционния Запад. Лавров се срещна няколко пъти с иранския си колега.

Русия се смята за гарант на сигурността между Азербайджан и Армения, но войната в Украйна отслабва влиянието ѝ.

Т. нар. Южнокавказка платформа 3+3, която за първи път проведе разговори през 2021 г., трябваше да включва и Грузия, но страната заяви преди време, че не планира да участва в инициативата, а в неделя съобщи, че няма да изпрати свой представител в Техеран.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:55 | 23.10.23 г.
fallback
Още от Свят виж още