Нагорни Карабах разкри военната слабост на Русия в близката ѝ чужбина

Десетките хиляди хора, които напуснаха домовете си в Нагорни Карабах, част от Азербайджан с преобладаващо арменско население, са мощна илюстрация на тъжната реалност в Южен Кавказ. През септември Азербайджан превзе със сила етническия арменски анклав, който за първи път обяви независимост през 1991 г.

Но трагичното масово изселване (говори се за 5/6-ти от населението – бел. прев.) разкрива и друга истина: в резултат на бруталната си инвазия в Украйна Русия вече не може да защитава интересите дори на най-близките си партньори, пише за Financial Times Александър Габуев, директор на берлинския център Карнеги за Русия и Евразия.

Откакто Армения спечели война срещу Азербайджан през 1994 г., превземайки Нагорни Карабах и някои околни азербайджански региони, Кремъл беше гарант, че този замразен конфликт няма да се превърне в нова голяма война. Русия е съюзник на Армения чрез ръководената от Москва Организация на договора за колективна сигурност и поддържа военно присъствие в страната.

В същото време Москва има силни икономически връзки и такива в областта на сигурността с Азербайджан, които осигуряват значителен лост.

И накрая, Русия работеше в тясно сътрудничество с Франция и САЩ чрез Минския процес на ООН, който се стреми да разреши конфликта чрез преговори. Въпреки че Минският процес не успя да доведе до решение чрез преговори, той беше застраховка, че проблемът с Нагорни Карабах няма да бъде решен със сила.

Когато Азербайджан пое властта върху контролираните от Армения азербайджански територии и една трета от Нагорни Карабах в 44-дневна война през 2020 г., Кремъл успя да обърне ситуацията в полза на Русия. Дипломатическата намеса на президента Владимир Путин позиционира Москва като водещ посредник в региона, изпращайки руски миротворци на място, за да защитават арменците в Карабах и да съблюдават прекратяването на огъня.

Но след по-малко от три години президентът на Азербайджан Илхам Алиев успя да промени тази договореност с оръжие без отпор от Москва. Агресията на Путин в Украйна му позволи да направи това.

Първо, въоръжените сили на Русия нямат свободен капацитет за още една регионална война с опитен противник, подкрепян от Турция, водещ член на НАТО. Москва не може да подкрепи Армения, ако тя реши да влезе във война с Азербайджан. Военната слабост на Русия в региона беше разкрита за всички миналата година, когато Азербайджан започна кратка военна офанзива срещу Армения и Кремъл не реагира.

От началото на инвазията в Украйна Русия става все по-зависима от Азербайджан и Турция, като и двете играят жизненоважна роля в сенчести финансови и логистични схеми, които помагат на Кремъл да избягва западните санкции.

Това дава на Алиев и на турския президент Реджеп Тайип Ердоган допълнителен лост, който те не се притесняват да използват, за да променят фактите на терен. В същото време Европейският съюз се обърна към Азербайджан, за да замести петрола и газа, които съюзът вече не иска да внася от Русия. Тези връзки дават сигурност на Баку, че ще избегне санкции от ЕС за използването на сила в Нагорни Карабах.

И накрая, Русия вече не е в състояние да работи със Запада. Вместо балансирано дипломатическо сътрудничество с Франция и САЩ относно Нагорни Карабах, Москва сега е в пряка конкуренция за влияние в Южен Кавказ. Това противоборство дава възможност на Баку да използва своите военни без да се страхува от координиран отпор от тези три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Засега Кремъл се опитва да използва настоящата криза, за да свали арменския западно ориентиран премиер Никол Пашинян. Независимо дали той оцелее или не, отношенията между Армения и Русия вече са сериозно увредени. Големи части от арменското общество, особено младите хора, се чувстват предадени от Москва и вероятно ще излязат от сферата на влияние на Русия.

За Армения обаче няма да е лесно да намери път напред. Тя има малко опции: връзките с Турция са отровени от историята (геноцидът, известен като арменския холокост, при който между 1895 и 1921 г. турците избиват над 1,5 млн. души – бел. прев.), Иран няма необходимите средства да предостави значима помощ, а ресурсите на Запада са изтънели предвид ангажиментите в Украйна и другаде по света.

Едно е ясно: ролята на Русия като източник на сигурност в близката ѝ чужбина беше силно отслабена в резултат на катастрофалната ѝ война срещу Украйна. Дестабилизиращите ефекти ще продължат да се усещат из обширната евразийска територия, завършва Габуев.