Етническите арменски сили в Нагорни Карабах приеха прекратяване на огъня

Двадесет и четири часа след като азербайджанската армия започна офанзива в Нагорни Карабах, етническите арменски сили се споразумяха за руските условия за прекратяване на огъня.

Едно от ключовите искания е пълно разоръжаване на местните сили, пише BBC.

Около 120 хил. етнически арменци живеят в анклава в Южен Кавказ, който е международно признат за част от територията на Азербайджан.

Преди три години Азербайджан си върна околни райони и във вторник поиска пълна капитулация на съпротивата.

Според различни информации най-малко 32 души са били убити, включително седмина цивилни, а ранените са още около 200 души.

Президентството на Азербайджан съобщава, че официални лица ще се срещнат с арменските представители на Нагорни Карабах за разговори по "въпроси за реинтеграция" в азербайджанския град Евлах в четвъртък. Градът е на около 100 км северно от регионалната столица Ханкенди, известна и като Степанакерт за арменците.

Малко след влизането в сила на примирието в града са чути силни експлозии и са докладвани и други сблъсъци между двете страни.

Азербайджан казва, че е превзел повече от 90 позиции на етническите арменци от избухването на боевете.

Представители на местната власт призовават жителите да останат в убежищата си и да не се опитват да стигнат до летището, което е в непосредствена близост до руска мироопазваща база. Въпреки това тълпа от цивилни се е събрала близо до летището.

Русия каза по-рано, че нейните миротворци са евакуирали 2000 души от селата в региона от началото на офанзивата.

Арменският премиер Никол Пашинян даде ясно да се разбере, че правителството му не е участвало в текста за прекратяване на огъня. Той настоява, че руските миротворци носят пълната отговорност за безопасността на местното население.

Съгласно условията на примирието местните сили в Нагорни Карабах се ангажират да бъдат напълно разоръжени и разпуснати. Има и ангажимент арменските сили да се изтеглят, въпреки че Ереван отрича да има военно присъствие там.

Пратеникът на президента на Азербайджан Елчин Амирбеков коментира пред BBC, че руските миротворци са помогнали за улесняване прекратяването на огъня.

След разпадането на Съветския съюз Армения и Азербайджан водиха две войни за региона, който е международно признат като част от Азербайджан. Шестседмичната война през 2020 г. доведе до няколко хиляди смъртни случая, но позволи на Азербайджан, подкрепян от Турция, да си върне околни територии.

През последните девет месеца Азербайджан извърши ефективна блокада на единствения път към региона от Армения. Етническите арменци в анклава се оплакваха от недостиг на храни, лекарства и други стоки от първа необходимост.

Около 2000 руски миротворци трябваше да наблюдават прекратяването на огъня в региона, но интересът на Москва към Армения намаля заради войната в Украйна, въпреки че Ереван е в руския военен съюз ОДКБ. Русия е раздразнена и от очевидното обръщане на Пашинян към Запада – тази седмица арменски войници провеждат съвместни учения с американски военни.

Миналия май арменският премиер беше цитиран да казва, че страната му би била готова да признае региона като част от Азербайджан в замяна на сигурността на етническото арменско население.

Кремъл отхвърля обвиненията на Армения, че не е направил достатъчно, за да помогне на своя съюзник. Руският президент Владимир Путин коментира миналата седмица, че Русия няма проблеми с премиера на Армения и допълни: "Ако самата Армения признава, че Карабах е част от Азербайджан, какво трябва да направим?".

Стотици протестиращи в Ереван призоваха премиера да подаде оставка във вторник заради кризата. Той на свой ред предупреждава за неидентифицирани сили, призоваващи за преврат.